Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 86

Хари Харисън

След час цялото ядрено оръжие на тази планета ще се взриви…

Земята ще бъде унищожена.

Глава 22

Трябваше да се удовлетворя с нещо и стрелях още веднъж, като взривих грамофона, откъдето звучеше Неговият ненавистен глас. Апаратът се разлетя в облак пластмаса и елементи от електроника. Страшният смях беше прекъснат по средата. Анжела стисна ръката ми.

— Ти постъпи много правилно — каза тя.

— Но не съвсем добре. Много съжалявам, че те заплетох и теб в тази каша.

— Не бих искала да стане по друг начин. Каквото и да стане с нас, ще бъдем заедно.

— Звучи, сякаш с хората ви може да стане нещо ужасно — каза Диян. — Много съжалявам.

— Няма за какво да се печалим, всички сме в еднакво положение.

— В известен смисъл да. Остава час. Но Марс е спасен и този, който умре тук, ще се утеши поне с това. Семействата ни и хората ни ще живеят.

— Ако можех да кажа същото — казах аз с неизразима печал, като вдигнах пистолета си и застрелях двама врагове, които се опитваха да нахълтат през счупената врата. — Загубени тук, ние сме загубени за цялото време. Ние, още живите сега, скоро ще изгорим като свещи.

— Нима не можем да направим нищо? — попита Анжела.

Вдигнах рамене.

— Нищо не мога да измисля. Не можем да обезвредим водородните бомби. Оборудването на темпоралната спирала е унищожено, така че тук също няма изход. Необходима ни е нова темпорална спирала, но няма откъде да я вземем, освен ако не падне при нас от небето.

Като ехо на думите ми се разнесе трясък от разтварящо се пространство горе, отдръпнах се и заех изчаквателна позиция, като мислех, че това е нова атака. Но се оказа голяма зелена метална кутия, която увисна във въздуха. Анжела ме гледаше с широко разтворени очи.

— Ако това е темпорална спирала, то поне обясни как го правиш.

За първи път през живота си замълчах, а после и изобщо се лиших от дар слово, тъй като кутийката започна да се спуска пред нас и преди окончателно да се спусне, прочетох надпис отстрани: „Темпорална спирала. Отваряй внимателно“. Два гравитатора, прикрепени към върха й, временно приспособление, което я управляваше при падането, малък радиопредавател, също закрепен към кутията с криво изписан надпис „Включи“ на корпуса. Застинах и седях, мигайки, докато винаги практичната Анжела пристъпи напред и натисна копчето за включване. До нас достигна гласът на професор Койцу.

— Предлагам ви да се поразмърдате. Бомбите, както знаете, трябва скоро да се задействат. Помолиха ме да ти предам, Джим, че апаратът, който ще приведе бомбите в действие, е разположен в тази стая, зад консервните кутии. Изглежда като портативно радио, доколкото е именно такова. Ако го изключиш, бомбите веднага ще се задействат. Което, разбира се, е много неудобно. Трябва да набереш три числа: шест, шест, шест, които са шифърът. Набери ги от ляво на дясно. Когато ги набереш, натисни копчето „Изключено“. А сега ме изключи, докато не го направиш. И действай по-бързо.