Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 83

Беше прекрасно. Безшумна внезапна атака, донесла сивите привидения в крепостта. Основната рамка дрънна и се наклони, някои от гредите се плъзнаха по нея. Прелетя мисълта, че ще последваме всичкото това стъкло, което сега със звън се чупеше долу, където се сля в една огромна какофония. После гравитаторът блесна за последен път, направи последен напън и се запали.

— Режете ремъците! — закрещях аз, като късах ремъците, които крепяха гравитатора към нашата конструкция. Те се съпротивляваха, врязваха се в ръцете, накрая поддадоха. Гравитаторът падна долу в залата, където крещяха намиращите се там хора, и се взриви.

Въздъхнах и хвърлих там няколко димки и запалителни гранати за по-голяма паника.

— Сега за присъствието ни знаят всички — казах аз, отскачайки на безопасно място. — Трябва по-бързо да се измъкнем от този ад и да пристъпим към работа.

Движехме се внимателно, хвърляхме настрани стъклото, което се пързаляше заедно с гредите по наклонената плоскост, накрая се добрахме до безопасен парапет.

— Включи радиото — казах аз на Диян, когато стигна до мен. — Заповядай на момчетата си да завършват атаката, ако не са пробили никъде, но да не прекъсват стрелбата.

Бяха отбити от всички страни.

— Тогава им заповядай да се пазят. Ще направим всичко отвътре.

Тръгнахме. Анжела и аз вървяхме отпред, където можехме да отразим всяко нападение, докато останалите прикриваха фланговете и тила. Бързо се придвижвахме напред. Трябваше да се движим колкото може по-бързо, да сеем безпорядък и да Го намерим. Първата врата ни доведе до огромна вита стълба, която водеше надолу в безкрайността. Не ми хареса видът й, затова хвърлих там няколко гранати и се притиснахме към стената.

— Къде? — попита Анжела.

— Разположението на зданието горе е по-плътно, отколкото в целия този район.

Нещо се взриви наблизо и Анжела удари снайпера от прозореца горе с точен изстрел отдолу. Претичахме на малко разстояние, после се притиснахме до стената над правия спусък на долната алея, докато избивах затворената врата.

Това място наистина е било измислено от луди. Трябваше да познавате Него, за да имате пълна представа. Коридори и стълби, стени с остри ъгли, на едно място ни се наложи да пълзим на четири крака под ниския таван. Именно тук се случи първото нещастие. Петима от нас вече се бяха измъкнали от тази стая, когато таванът й бързо и безшумно се спусна върху последния, преди да успее да издаде дори един звук. Изби ни студена пот.

Враговете, които срещахме, в по-голямата си част бяха без оръжия и или се разбягваха, или ги унищожавахме с иглите на пистолетите си. Сега се движехме абсолютно мълчаливо и толкова бързо, колкото можехме между безсмислено декорираните стени, като се опитвахме да не гледаме ужасните рисунки, които изглежда покриваха всеки метър свободно пространство.

— Минутка — тежко дишайки каза Анжела, спирайки ме, когато минахме през висока арка към стълба, която изчезваше от погледа далеч надолу, при това стъпалата й бяха с различна височина, — знаеш ли къде отиваме?