Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 76

Разбира се, това подейства. Сред тези скотове възникна малка оживена дискусия. Но косматият повали на земята един от тях, като с това прекрати дебатите. Те ревниво гледаха как той шестваше към нея. Тя му се усмихна с цялата топлина, която можеше да изрази, и страстно протегна към него вързаните си ръце.

Кой мъж може да се съпротивлява на тази безсловесна покана? Разбира се, че не тази тромава грамада. Той разряза въжетата на ръцете й и махна ножа, когато тя протегна да развърже и краката й. Когато я дръпна за стъпалото, Анжела се надигна нетърпеливо. Той я скри в мечешките си обятия, навеждайки към нея лицето си.

Бих могъл да му кажа, че щеше да се намира в по-голяма безопасност, ако се беше опитал да целуне саблезъб тигър, но не му казах. Само аз видях какво стана после, тъй като ревнивите наблюдатели съзерцаваха само тила му. Кой би могъл да си представи, че тези нежни пръсти могат да се съберат в едно твърдо острие, и тази тънка ръка може така дълбоко да проникне в корема на това животно? Прелестно. Той продължи да пада върху нея, като само потрепера леко. Тя задържа още за миг тежестта му, после отстъпи назад и закрещя, когато той падна на земята. Прекрасна картина на женската невинност, ръцете на гърдите, широко разтворени очи, пронизителен писък от странното поведение на силния мъж, гърчещ се в краката й. Естествено, другите двама притичаха, но на лицето им растеше изразът на хладно удовлетворение. Първият носеше пистолета ми.

Анжела се зае с тях. Щом той се приближи достатъчно близо, тя хвърли в него ножа, който извади от това животно, преди да го рани. Не видях къде уцели, защото в този момент третият се затича към мен и сгънах краката си с надеждата, че ще се намери до мен. Така и стана. Изхвърлих краката напред и попаднах в коленете му, като светкавично го спънах. Щом падна, се претърколих напред и преди да успее да стане, го ударих с двете си обувки по веждата. После повторих процедурата, защото се чувствах зле. С това всичко свърши. Анжела извади ножа от неподвижната си жертва, изтри го в дрехите, после се приближи, за да освободи и мен.

— Ще убиеш ли тези, които още мърдат? — попита тя с престорена сдържаност.

— Би трябвало, но хладнокръвното убийство не е за мен. Мисля че им стига. Предполагам, че ако вземем запасите им и счупим колата им, ще бъде достатъчно. Ти беше великолепна.

— Разбира се. Ето защо и се ожени за мен. — Тя бързо ме целуна, защото малко по-късно трябваше да се обърне и да забие токчето си в челото на косматия, който започна да мърда. Той отново заспа. Приготвихме се и тръгнахме.

Няколко часа по-късно бяхме близо до целта, когато във въздуха започна да се усеща движение, което ставаше все по-силно в зависимост от предвижването ни по пътя сред скалите. Внезапно завоят ни доведе право до края на алея, която рязко отиваше надолу — обърнах бързо на две колела и се скрих зад завоя.

— Видя ли? — попитах аз.

— Разбира се — отговори Анжела, докато пълзяхме напред по корем, този път по-внимателно, и погледнахме зад завоя.