Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 78

— Мога ли да ви попитам същото?

— Оръжието е в моите ръце — отговори той хладнокръвно.

— Прекланям се пред логиката ви. Ние сме туристи от земята от другата страна на морето…

Той ме прекъсна с къса рязка дума.

— Това е невъзможно, тъй като и двамата знаем, че на планетата има само един материк. А сега истината.

Единствен континент? Какво се е случило с майката Земя през тези 20 000 години? Лъжата не хвана декиш, но може би истината ще подейства? Понякога се случва.

— Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че сме пътешественици във времето?

Това улучи целта. Той изглеждаше озадачен, докато в същото време сред хората, които стояха по-близо и чуха какво казах, започна движение. Червената Брада ги погледна строго, преди да проговори отново.

— Какво отношение имате към Него и към съществата горе, в града?

Много зависеше от отговора ми. Истината вече свърши своето, трябваше да го направи и този път. Освен това, той каза „същества“, а това можеше да бъде ключът към отговора. Не мога да повярвам, че тази мълчалива и дисциплинирана сила е на страната на врага.

— Трябва да Го убия и да проваля плановете им.

Това даде необходимия ефект, някои от хората дори отпуснаха оръжията, които преди това оформяха една линия. Червената Брада измърмори някаква заповед и един от хората бързо тръгна нанякъде. Стояхме мълчаливо, докато се връщаше със зелен метален куб с размерите на главата му, който подаде на командира. Сигурно кубът беше кух, защото го носеше с лекота. Червената Брада вдигна куба.

— Имаме ги повече от стотина. Те ги пускаха от небето цял месец и всички са абсолютно идентични. Мощен радиосигнал отвътре ни довеждаше до тях, но не можахме нито да разрежем, нито да разрушим метала. На външната страна на петте страни на куба е нанесен текст на различни езици. Тези, които знаем, съобщават едно и също: „Предайте това на пътешествениците във времето.“ На дъното има още два надписа, които не можахме да прочетем. Вие ще можете ли?

Той внимателно ми подаде куба и аз го взех още по-внимателно, тъй като всички оръжия бяха насочени към мен с невероятна точност. Металът се оказа излъчващ, превъзхождайки твърдостта на сплавите, използвани за атомните космически лайнери. Внимателно обърнах куба с дъното нагоре и веднага прочетох двата реда, преди да върна куба.

— Мога да ги прочета — казах аз и всички се учудиха на промяната в гласа ми. — Първият ред гласи, че Той и хората му ще напуснат този отрязък на времето точно 2.7 дни след пристигането ми тук.

Раздаде се мърморене, а Анжела прекъсна Червената Брада със същия въпрос.

— А какво пише на втория ред?

Опитах се да се усмихна, но усмивката ми излезе крива.

— О, да. В него се казва, че планетата ще бъда разрушена от ядрени взривове, щом напуснат.

Глава 20

Сенникът беше направен от същия сив материал, от който и дрехите на нашите похитители, и добре защищаваше от топлата атмосфера отвън. Малък агрегат бръмчеше в ъгъла, като стерилизираше и охлаждаше въздуха. Имаше дори разхладителни напитки, мъчех се да намеря решение на дилемата, докато не стигнах до задънена улица. Макар оръжието все още да се виждаше, в действията им се промъкваше неизказано доверие. Червената Брада реши формално да го закрепи.