Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 75

Това беше решението. Връзка сълзотворни бомби, за да изкарам похитителите от строя, преди да успеят да стрелят в мен. И може и няколко взривни в случай, че врагът е далеч от Анжела и ми се наложи да употребя по-сериозно средство за унищожение.

С такова въоръжение се промъквах от един камък към друг, после поех дълбоко въздух и скочих на откритото място, където чакаха двете коли.

И веднага почувствах як удар по тила си с дървена тояга, която държеше часовият, тихо чакащ всеки, върху когото може да приложи това ефективно средство.

Глава 19

Бях в безсъзнание само част от секундата, но се оказа достатъчно, за да вържат ръцете и краката ми и да приберат цялото ми въоръжение, което намериха в мен. За тази немарливост можех да виня само себе си и своето невнимание. Умората и стимулаторите свършиха своето, тъй като ме повлякоха по тревата и ме хвърлиха до Анжела.

— Добре ли си? — изхриптях аз.

— Разбира се. И то доста по-добре от теб.

Това беше истина. Дрехите й бяха разкъсани и на някои места имаше синини от падането на земята. Някой трябваше да плати за това и да плати напълно. Чух как скърцат зъбите ми. Тя беше вързана също както и аз.

— Те помислиха, че си мъртъв — каза тя. — И аз също. — Думите й бяха пълни с такова неизказано чувство, че се опитах да се усмихна, но усмивката не се получи искрена. — Не знам колко лежахме там, аз също бях в безсъзнание. Когато дойдох на себе си, вече бях вързана, а те взеха всички пистолети и целия товар от колата. После тръгнахме. Не можах да ги спра. Всичките говорят на този ужасен език.

Изглеждаха толкова отвратително, колкото звучеше и езикът им, всичките облечени небрежно, затегнати с омазнени кожени колани, със сплъстени мръсни коси и също толкова мръсни бради. Имах нещастието да погледна по-внимателно един от тях, когато изведнъж той се приближи до мен и започна да върти главата ми на всички страни, сравнявайки поизмачканата ми външност с качествената снимка на персоната ми, която имаше.

Тракнах със зъби към пръстите му, но той ги дръпна навреме. Сигурно бе един от Неговите хора. Снимката го доказваше, макар и да не знаех как е могъл да я изнамери. Нямаше съмнение, че е била направена по време на срещите ни във времето и досега я е пазил в джоба си. В този момент забелязах, че най-отвратителният и най-смърдящият от всички влюбено гледа Анжела, веднага се вкопчих в крака му, но бях отритнат като футболна топка.

Трябва да отдам дължимото на Анжела, тя винаги е била целеустремено момиче. Когато знаеше какво иска, винаги го е получавала, независимо от начина. Сега тя видя единствения път, по който можехме да се измъкнем от тази каша, и го използва. Женският чар. Без сянка на съмнение тя започна да отправя знаци на внимание към това ужасно животно. Тя не можеше да говори езика им, но езикът, на който обясняваше, беше стар като света. Обърна се с гръб към мен, усмихна се на косматото говедо и с кимване на главата го повика. Раменете й бяха изпънати назад, очарователната й фигура бе ясно беше очертана, бедрата срамежливо наклонени.