Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 74

Не знам колко време е минало. В съзнание ме доведе болката в главата плюс нова и по-остра болка в крака. Отворих едното си око и видях нещо малко и кафяво с множество нокти и зъби, което се опитваше да разкъса крачола на крака ми с надеждата да обядва.

Първото гладно ухапване ме докара на себе си и ударих животинчето с обувката си. То заръмжа в отговор и ми показа всичките си зъби, но веднага се скри в храстите след слабия ми опит за още един удар към него. Чувствах се много слаб. Още малко време мина, за да събера мислите си и да си спомня какво стана, а не само да лежа. Пътят, змията, ударът…

— Анжела! — закрещях аз и се опитах да стана на крака, като игнорирах вълните болки, които ме заливаха. — Анжела!

Нямаше отговор. Промъквах се през бодливите храсти срещу непривлекателното зрелище. Двоен ред кафяви животинчета, роднини на това, което ме нападна, работеха над тялото на змията и вече бяха освободили големи участъци от скелета, сега подобни на полирани пръти на клетка. Пистолетът ми бе изчезнал. Върнах се назад и изследвах мястото, където паднах, но и там го нямаше. Нещо не беше наред. Съвсем не беше наред. И неприятният глас на паниката започна да се надига в мен.

Докато стоях далеч от тях, дъвчещите твари ме игнорираха, затова направих голяма обиколка около пътя. Колата също я нямаше. И Анжела.

Този неоспорим факт някак си не стигаше до мен от болката и раните. И трябваше да направя нещо с насекомите, които бръмчаха около раната на главата ми. Аптечката ми още беше в джоба и първо се възползвах от нея. След няколко минути вече не чувствах болката, бях стимулиран и готов за действие. Но за какво действие? Блещукащи мисли се опитваха да се съсредоточат и да определят къде е колата. Следите й се виждаха достатъчно ясно в калния път, който също така ясно показваше тайната за изчезването на Анжела. Имаше поне още два отпечатъка от големи мускулести крака около мястото, където беше обърната колата. Още и следи от колела на друга кола. Или са ни преследвали, или са туристи, които са се появили на сцената след инцидента със змията. Разхвърляна кал и смачканата трева показваха, че и двете коли са продължили в същата посока, в която се движехме и ние. Препуснах натам в алюр, като се опитвах да не мисля какво е могло да се случи с Анжела.

Не продължих много в алюр. Топлината и умората ме принудиха да премина на по-бавна крачка. Освежителите ме избавиха от първото, а стимулаторът от второто. Следите се виждаха ясно и вървях по тях. След по-малко от час пътят излезе от джунглата срещу няколко сухи скали. Като взех завоя, видях колата, която стоеше отпред, и бързо се върнах назад. Нужен бе план. Пистолетът ми изчезна, затова въпросът как да застрелям похитителите дори не се изпречи пред мен. Тъй като останалите приспособления от екипировката ми не можеха да стрелят. Макар че ми оставаха цяла шепа гранати, които ми даде Анжела.