Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 71

Скоро след изчезването й се чуха взривове, шум от търкалящи се камъни и след известно време няколко ужасни вика, които веднага се смениха с гробно мълчание. Трябваше да отдам дължимото на доблестта на Анжела, и нито за секунда не се усъмних в безопасността й. Задрямах, сразен от лекарствата, циркулиращи в кръвта ми, и се събудих едва когато почувствах, че дърпат ремъците на гравитатора ми. Извиках и отворих очи. Срещу мен беше Анжела.

— Може ли да попитам какво стана? — попитах аз.

Тя се намръщи.

— Там имаше само един човек. Не намерих други. Това е нещо от рода на ферма, някакъв цех и житно поле. Трябва да съм се подхлъзнала. Свалих го на земята, а после едва се сдържах да не го убия, докато лежеше в безсъзнание.

Целунах я, когато ставахме.

— По-съзнателно, сладката ми, моля те. Някои от нас са се родили с това, а други са го придобили изкуствено. Резултатът е един и същ.

— Не мисля, че това ми харесва. В миналото наистина бях способна на това.

— Някога всички ние ще станем цивилизовани.

Тя въздъхна и кимна, а после бързо ме целуна по бузата.

— Възможно е да си прав. Но само щеше да ни бъде интересно да го разкъсаме на малки парченца.

Сега бяхме над сипея и над господстващата канара. Тук, на върха, имаше малко плато, на което се намираше ниско здание, построено от циментирани камъни. Вратата беше отворена и се промъкнах през нея, опирайки се на рамото на Анжела. Вътре се процеждаше слаба светлина, която влизаше през малките прозорчета и откриваше голяма стая с две пейки покрай стените. На едната от тях лежеше вързан човек, който мърдаше и мърмореше нещо през парцала в устата си.

— Лягай в другото легло — каза Анжела, — а аз ще погледам дали мога да измъкна нещо човешко от това ужасно същество.

Вече направих първите няколко крачки към пейката, когато изведнъж една мисъл проникна в объркания ми мозък и спрях като закопан.

— Легла. Те са две? Тук трябва да има още някой.

Отговорът застина на устните на Анжела, тъй като на вратата зад нея някой се появи, стреляйки от още по-шумно оръжие.

Глава 18

Шумеше главно поради това, че оръжието бе избито от ръцете му, щом натисна спусъка, а малко по-късно излетя през вратата. Видях всичко това, когато със засилване се хвърлих на земята, претърколих се и извадих пистолета си в момента, когато Анжела слагаше своя настрана.

— Е, на този му стига — каза тя, като явно се обръщаше към безмълвния чифт обувки зад вратата.

— Дали е отживелица от цивилизацията или не, но смятам, че стрелбата е най-добрият начин за самоотбрана. Видях го сред камъните, като се промъкваше към нас, но не можах да го улуча. Сега ще бъде много по-тихо. Ще приготвя малко топла супа, а после ще поспиш малко…

— Не! — съмнявам се, че някой някога е казвал по-твърдо „не“. Облещих очи и я поглъщах с поглед, като продължавах монолога си в същия тон. — Разбира се, има определено пасивно удоволствие, когато се грижат за теб и те наставляват като глупаво детенце, но стига толкова. Попаднах на Неговите следи преди и го изгоних от две негови бърлоги и затова искам да свърша сам с него. Познавам методите му. Аз съм начело на тази експедиция, затова ти ще ме следваш, а няма да ме водиш, и ще се подчиняваш на заповеди.