Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 66

— Отлично знаеш, че тъкмо говорех с теб по телефона. „Бързо, спешно, идвай по-бързо“, извика ти и даде отбой. И пристигнах в лабораторията на Койцу. Те всичките тичаха и се занимаваха с апаратурата и бяха прекалено заети, за да ми обяснят каквото и да е. Само викаха „назад, в миналото“. И този ужасен Инскин с нищо не е по-добър. Той каза, че си изчезнал направо под носа му от кантората, когато ти е чел обвинителното заключение. Вероятно е научил нещо за парите, които прибра за черни дни. Имаше и още някакво ахкане, че спасяваш света или Галактиката, но не разбрах нито дума. И всичко това продължи много дълго, докато не ме изпратиха тук.

— Е, да — казах аз скромно. — Спасих теб, спасих Корпуса, изобщо спасих всички на този свят.

— Бях права: пиянствал си.

— Много отдавна не съм слагал и капка в устата — измърморих аз капризно. — Ако искаш да знаеш, всички вие изчезнахте — пуф — и край. Койцу остана последен, така че той би могъл да ти разкаже. Корпусът, всички вие дори не сте се родили и никога не сте съществували, съществувахте само в моята памет.

— А аз помня малко по-други неща.

— Може би. Благодарение на усилията ми Неговите планове бяха провалени.

— Що за Той пък сега? Съвсем си изглупял от пиене.

— Наричат го Той, а аз вече няколко часа капка не съм слагал в уста. Нима не можеш да ме слушаш, без да ме прекъсваш? Тази история и така е достатъчно объркана.

— Объркана и вероятно свързана с алкохол.

Застенах. После я целунах, но този път по-силно и по-дълго. Задръжка, която и на двама ни много хареса. Това малко я смекчи и продължих, преди да си спомни, че трябваше да ми се сърди.

— Срещу Специалния Корпус беше предприета темпорална атака, затова професор Койцу ме захвърли в миналото, за да разруша този долен заговор. Отлично работих през 1975 година, но Той изчезна там, откъдето се бе появил, а после още по-далеч в миналото и заложи тук, в 1807 година, хитроумен капан за мен. Хванах се, но Неговият план не задейства накрая, защото в последния момент успях да променя настройката на Неговата темпорална спирала, така че Той не попадна там, където възнамеряваше. Сигурно това е попречило на Неговата темпорална война, иначе ти нямаше да ми се притечеш на помощ.

— О, скъпи! Чудесно е! Винаги съм казвала, че стига само истински да поискаш, и ще спасим света.

Промяната на настроенията бе бърза като живак. Ето каква е моята Анжела. Тя ме целуна с истинска страст, иначе не можеше да се определи, а аз радостно я прегърнах, като гърмях с веригите си, но тя пронизително извика и така ме удари, че отлетях, задъхвайки се.

— Времето! — тя погледна часовника си и ахна. — Забравих заради теб. Остана по-малко от минута. Къде е тази темпорална спирала?

— Тук! — показах й апарата, като разтривах все още болящите ме ребра.

— А пултът?

— Ето го.

— Колко е грозен. А къде са указателите?

— Ето тези циферблати.

— Ето настройката, която трябва да използваме. Койцу каза да използваме точност до тринайсетия знак, много настояваше.