Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 60

Добре изучих картата на графа. Напред, по улица Гуус фут, после по Кенън стрийт и наляво. Там имаше бързащи хора, изплашени граждани, в противоположна посока с бърза стъпка вървяха войници. Никой не ми обръщаше и най-малко внимание.

А там, напред, в края на улицата, се възвишаваха огромни стени и купол, несъмнено катедралата Сент Пол.

Наближава краят на още един път. Последната ми среща с Него.

Глава 14

Беше ме страх. Човек, който твърди, че никога не е изпитвал страх, е или лъжец, или луд. Достатъчно често съм изпитвал това чувство, за да разпозная аромата му. Но никога не съм чувствал такава желязна тежест като сега. В жилите ми течеше ледена вода, сърцето ми биеше силно в гърдите, краката ми като че ли бяха пуснали корени в земята. Със съзнателно усилие се овладях — не лек подвиг — и се раздрусах както трябва.

— Отговаряй, мозък — изкомандвах аз, — какво е това заешко треперене? Напълнил си гащите? Тяло и душа, вие вече сте попадали в различни произшествия. Било е и по-зле, но се измъкнахме от всичко това. И като правило с победа. Какво ново има сега?

Отговорът дойде много бързо.

Аз, стоманеният гризач, винаги съм действал под пода на обществото, винаги по своему, на собствен риск. На ура!

Но сега на карта бе заложено прекалено много.

Прекалено много човешки същества зависят от действията ми. Прекалено много? О, небеса! На карта е заложено цялото бъдеще на Вселената. Просто не ми се вярва.

— Не си вярвай тогава — измърморих аз, като ровех в аптечката. Ако мисля през цялото време за този залог, то нямаше да рискувам и изобщо нищо нямаше да направя. Никога през живота си не съм прибягвал до изкуствени емоции, но всичко има начало. Държах в себе си хапчета „берсерк“ като амулет, за да знам, че са тук, ако някога потрябват, и затова никога не съм се възползвал от тях. До днешния ден. Отворих шишенцето и издухах праха от хапчетата.

— Излез да се бием, Джим — казах аз и глътнах таблетката.

Тези таблетки навсякъде са незаконни. И правилно. Не само защото бързо се пристрастяваш и физически, и психически към тях, но и поради социални мотиви. В това желатиново хапче е затворена особена форма на безумие — състав, който разтваря съвестта и морала на цивилизования човек. Оставаш без морал, без съвест. И без страх. Нищо, освен едно разюздано „Аз“ и твърдата увереност в собствената мощ и правота, божественото разрешение да се прави всичко, което желаеш, като не изпитваш съжаление и страх. Политиците, натъпквайки се с „берсерк“, сваляха правителства и управляваха империи. Спортистите биеха всички рекорди, като при това често погубваха и себе си, и противниците си. Не беше много приятно.

Много е приятно. Изпитах късо бодване на съвестта, докато не почувствах как химикалите вземат контрол над мозъка ми, но това стана много бързо.

— Дойдох за теб, Ти! — казах аз, усмихвайки се с неподправена ярост.