Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 58

— …….? — се разнесе нечий глас и разбрах, че се обръщат към мен. Бях толкова погълнат от организацията на времето, че изобщо забравих за възможността Неговите дяволи на бъдещето също да вървят по моста.

Махнах с ръка, направих злобна гримаса и бързо закрачих напред. Човекът, който ме викна, с объркано лице забърза зад мен. По униформата ми знаеше, че принадлежа към неговата компания, но лицето ми беше ново за него. Вероятно искаше да научи от мен как вървят нещата в родната лудница. Но не исках да водя никакви разговори с него, защото не разбирах езика им. Забързах напред, чувствайки се неудобно, защото той ме следваше неотклонно. После съобразих, че вървя прекалено бързо и със сегашната крачка ще стигна вратите точно в момента, когато ще започне обстрелът и ще бъда надупчен.

Нямах време да проклинам безгрижността си, стигаше само да избера желателното продължение на тази неприятна история. В настоящия момент изобщо не ми се искаше да бъда разкъсан на части. Вече виждах канонерката, която беше излязла на позиция, и фигурите на палубата й. Великолепно… Вече почти чувах взривовете. Отзад загърмяха тежки крачки, една ръка падна на рамото ми и ме обърна.

— …….? — възкликна той, после изражението на лицето му се промени, очите му се разтвориха широко и челюстта му увисна. — ……..! — закрещя той. Позна ме, вероятно по снимка.

— Е, да — каза аз и изстрелях във врата му наркотична игла от пистолета, който стисках в ръка. Но се раздаде още един вик „……..!“ и един от приятелите му се промъкна през редовете на войниците. Него също се наложи да приспя. Това естествено заинтересува всички намиращи се наблизо, раздадоха се няколко изплашени вика и някои вдигнаха оръжието си. Опрях гръб в парапета на моста и си помислих дали нямаше да ми се наложи да застрелям цялата френска армия.

Не се наложи. Първият снаряд не беше изстрелян много точно от майора на конната артилерия и удари моста на някакви си десет метра от мен.

Раздаде се солиден взрив и въздухът се изпълни със свистящи парчета тухли и желязо. Хвърлих се на земята заедно с всички останали. Наистина някои от тях паднаха навеки. Докато лежах, се възползвах от удобния случай и забих игли във всеки от най-близките до мен войници, които бяха свидетели на предишната сцена.

През това време Дюпон се учеше да действа с оръдието си и следващият снаряд вече удари градската стена. Сред хората на моста се вдигна паника, аз виках и тичах заедно с всички останали и с голямо удоволствие видях как поредният снаряд проби вратата и се взриви вътре в караулното. Сега, както и следваше да се очаква, цялото движение се обърна от вратата навън. Паднах по корем и като смок запълзях напред. Снарядите се взривяваха във вратата и около нея, предизвиквайки доста прилични разрушения. Бързо погледнах часовника си и забелязах, че краят на обстрела е съвсем близо. Като сигнал щеше да послужи снаряд, изстрелян в стената далеч от моста. След това ще има още няколко изстрела, но вече не по вратите, а по други удобни цели.