Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 53

Преди да успеем да продължим този интересен разговор, каретата с гръм и стонове спря. Намирахме се във вътрешния двор на голяма къща и влязох вътре в нея заедно с графа, като продължавах да държа пистолета. Оставах подозрителен, макар очевидно да имаше много малко причини за това. Всички слуги бяха много стари и се мъкнеха наоколо, мърморейки нещо на френски. Един стар слуга, скърцайки с колене, напълни ваната за мен, помогна ми да се съблека и започна да търка гърба ми, като абсолютно игнорира това, че продължавах да държа пистолета в ръка. Приготвиха ми стоплени дрехи и хубави обувки. Оставайки сам, преместих в новите дрехи арсенала си и инструментите. Когато слязох долу, графът ме очакваше в библиотеката и пиеше някакво интересно питие от кристална чаша, напълнена до ръба, подобно на стоящата наблизо кана. Подадох му пистолета, а той — пълната чаша. Течността се плъзна в гърлото ми като топла музика, а ноздрите ми вдъхнаха облаче изискан аромат, равен на който никога не съм срещал.

— Четирийсет години отлежало, от моето имение, което, както можете да отгатнете, се намира в Коняк.

Отпих още малко и го погледнах. Силен човек. Висок и гъвкав, сиви коси, високо чело, тънки, почти аскетични черти на лицето.

— Защо ме докарахте тук? — попитах аз.

— За да можем да обединим усилията си. Изучавам естествена философия и сега виждам много неестествени неща. Армията на Наполеон има оръжие, което не правят никъде в Европа. Други говорят, че е от далечното… но не вярвам. Това оръжие се обслужва от хора, които говорят лошо френски, лоши и зли. Има слухове, че в обкръжението на корсиканеца се намират още по-лоши и зловещи хора, нечувани чужденци, както и вие. Кажете, как може човек да преплува реката под вода?

— С помощта на машина — нямаше смисъл да мълча, графът прекалено добре знаеше за какво да пита. Когато врагът има такива оръдия, каквото видях, нямаше смисъл да крия природата му. Очите на графа се разшириха, когато казах това, и пресуши чашата си.

— Така си и мислех. Смятам, че вие знаете повече за тези странни хора и оръдията им. Те не са от света, който познаваме, нали така? Знаете за тях и сте тук, за да се борите с тях?

— Те идват от страната на злобата и безумието, донесли са със себе си престъпленията си. Да, воювам с тях… Не мога да разкажа всичко за тях, защото и аз самият не знам цялата история. Но съм тук, за да унищожа тях и всичко направено от тях.

— Бях сигурен в това! Трябва да обединим усилията си. Ще ви окажа каквато помощ пожелаете.

— Можете да започнете с обучението ми по френски. Необходимо ми е да се промъкна в Лондон и изглежда, че този език ще ми потрябва.

— Но… имате ли време?

— Два часа стигат — още една машина.

— Започвам да разбирам, но не съм сигурен дали ми харесват всичките тези машини.

— Не можем да ги обичаме или да не ги обичаме. Те нямат емоции. Можем само да ги използваме за добро или зло, така че проблемът с машините, както и всичко останало, е чисто човешки проблем.

— Прекланям се пред мъдростта ви. Разбирам, че сте прав. Кога ще започнем?