Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 54

Върнах се за нещата си в „Шопар и дропла“, после се преместих в къщата на графа. Последва ужасно мъчителна вечер на работа с мнемографа (болка е много слаба дума за обозначаване на страничните ефекти от използването на тази дяволска машина), в резултат на която научих разговорен френски език. Сега за удоволствие на графа беседвахме на този език.

— А следващата крачка?! — попита той.

Току-що обядвахме, при това прекрасно, и отново се върнахме към коняка.

— Трябва по-отблизо да разгледам един от тези псевдофранцузи, които, както се вижда, управляват всичко. Появяват ли се от тази страна на реката сами или поне на малки групи?

— Да, но придвижванията им са безсистемни. Затова трябва да получим нови сведения — той разклати сребърната камбанка, която се намираше до каната. — Искате ли да ви доставят един от тях жив или мъртъв?

— Много сте любезен — казах аз, като вдигнах чашата си, за да може безшумно появилият се слуга отново да я напълни. — Ще се заема с тази част на работата сам. Само ми покажете мястото и ще направя всичко останало.

Графът даде заповеди, слугите се оттеглиха, а аз отново се заех с чашата си.

— Няма да отнеме много време — каза графът. — Когато получите информацията, ще имате ли план за по-нататъшни действия?

— Само приблизителен. Трябва да проникна в Лондон. Да намеря Него — върховния демон на това ъгълче на ада, после вероятно ще го убия. А също така ще унищожа някое и друго оборудване.

— А самонадеяния корсиканец? И него ли ще отстраните?

— Само ако ми пречи. Не съм обикновен убиец, трудно ми е да убивам, но действията ми неминуемо ще променят целия ход на нещата. Новото оръжие ще престане да се произвежда, а боеприпасите скоро ще свършат. Често казано, тези негодници могат и изобщо да не изчезнат.

Графът вдигна вежди, но от любезност се въздържа от коментар.

— Ситуацията е много сложна. Откровено казано, аз самият не я разбирам съвсем. Това е свързано с природата на времето, за която и аз знам съвсем малко. Но струва ми се, че времето, в което живеем сега, не съществува за бъдещето. Бъдещите исторически книги говорят, че Наполеон е бил разбит, че империята му е унищожена, че Британия никога не е била окупирана.

— Де да беше така!

— Може и да бъде, ако се докопам до Него. Но ако историята отново се промени и се върне към това, което трябва да бъде, то целият този свят, който познаваме, може да изчезне.

— Във всички опасни действия има определен риск — графът леко мръдна ръка, сякаш пускаше някого, оставайки спокоен и сдържан. Удивителен човек. — Ако този свят изчезне, то би трябвало да възникне друг, по-щастлив, нали?

— Грубо казано, да.

— Тогава трябва да бъдем по-настойчиви. В този друг по-добър свят ще се върна в имението си, семейството ми отново ще бъде живо, пролетните цветя на щастието ще цъфтят на Земята. Готов съм да пожертвам този сегашен живот… това презряно съществуване. Но бих предпочел това да не излиза зад стените на тази стая. Не съм сигурен, че всичките ни помощници ще се съгласят с тази философска гледна точка.