Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 52

Извън полезрението на френския кораб по-надолу по течението имаше пристан за лодки. Там и изплувах. Наблизо нямаше никой. Измъкнах се от водата мокър, треперещ и подтиснат, и забързах към тъмния отвор на улицата. Там стоеше някой, претичах покрай него, но след това реших да спра, защото този човек опря в кръста ми дулото на огромен пистолет.

— Вървете напред — каза той. — Ще ви отведа на уютно място, където ще можете да се преоблечете в сухи дрехи.

Този, който ме плени, имаше френски акцент.

Оставаше ми само да изпълня препоръките, подкрепени с подбутване от примитивното му оръжие. Примитивно или не, но така или иначе можеше да ме пробие. Другият край на улицата беше плътно преграден от спряла карета. Вратата й беше отворена, сякаш ни канеше да се качим в нея.

— Качвайте се — каза пазачът ми, — аз съм след вас. Видях как нещастният войник падна от моста и помислих, какво ли ще стане, ако изплува? Ами ако е добър плувец и успее да преплува реката? Тогава къде ще го довлече течението? Хубава задача и я реших правилно.

Вратата се затвори и каретата тръгна. Бяхме сами. Паднах напред, обърнах се, гмурнах се надолу и се опитах да хвана пистолета — и го хванах за дръжката, защото похитителят ми вече го държеше за дулото и ми го подаваше.

— Разбира се, вземете го, мистър Браун, щом желаете. Повече няма да потрябва — и се усмихна, като видя учудването ми, после отново се подсмихна и насочи дулото към гърдите си. — Това беше най-простият начин да ви убедя да тръгнете с мен в каретата. Наблюдавах ви няколко дни и съм сигурен, че не обичате френските завоеватели.

— Но нали вие сте французин?

— Разбира се! Привърженик на покойния крал, а сега беглец от родината си. Научих се да ненавиждам това корсиканско нищожество, докато тукашният народ само се смееше над него. Но сега вече никой не се смее и сме обединени от обща цел. Но, пардон, позволете ми да се представя. Аз съм граф д’Озон, можете да ме наричате просто Чарли, тъй като всичките ми титли сега са в миналото.

— Радвам се да се запознаем, Чарли — стиснахме си ръцете. — Наричайте ме просто Джон.