Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 51

Намерих я доста бързо, френски часови, охраняващ един от входовете на най-близките докове. Кратък бой, малко газ, безчувствено тяло и тъмен двор. След две минути се появих от противоположния край с неговата униформа, носейки пушката му на рамо точно като него. В цевта беше пъхната тръбичката с уредите ми. Нека се опитат да ги намерят с детектора си. Пресметнах точно времето и когато с първите лъчи на слънцето нощният караул се връщаше в Лондон, марширувах в последния ред. Ще мина незабелязан сред враговете. Прекрасна възможност да ги изиграя. Няма да претърсват собствените си войници я.

Но този път аз излязох глупак. Когато марширувахме през вратата в другия край на моста, забелязах нещо интересно, което не можех да видя с телескопа от прозореца си.

Всеки войник, завивайки зад ъгъла на караулното помещение, спираше за миг и под студения поглед на сержанта пъхаше ръката си в тъмния отвор.

Глава 12

— Мерд! — казах аз, като се спънах в неравната настилка на моста. Не знам какво означава тази дума, но френските войници я употребяваха по-често от останалите и очевидно подхождаше за случая. При това бутнах съседния войник и мускетът ми го удари силно по главата. Той зави от болка и ме блъсна. Отлетях назад, ударих се в ниските перила и паднах във водата.

Отлично изпълнено. Течението беше бързо и се скрих под водата, като стиснах мускета между коленете си, за да не го загубя. След това изплувах само веднъж, като удрях с ръце водата и крещях пронизително. Войниците се стълпиха на моста, крещяха и сочеха нещо и когато се убедих, че съм направил необходимото впечатление, позволих на мокрите си дрехи и тежкото оръжие да ме завлекат под водата. Кислородната маска беше във вътрешния ми джоб и ми беше необходима само секунда, за да я извадя и сложа. После я освободих от водата, силно издишах и вдишах чист кислород. Сега трябваше просто бавно и лениво да плувам напречно на реката. Започваше отлив, така че преди да стигна брега, течението щеше да ме отнесе достатъчно далеч надолу. И така, избегнах разкритието, останах жив, за да събера отново сили и да се боря, но бях абсолютно отчаян от провала на опита си да се промъкна зад стената. Пък и водата не беше особено топла. В продължение на много време ме крепяха мислите за пращящия огън в камината ми и чашата горещ ром. Най-после видях отпред във водата тъмен силует, който постепенно се превърна в корпус на малък кораб, привързан към дока; виждах коловете на дока. Спрях под кила, измъкнах от мускета тръбичката с инструментите, пъхнах пушката в ръкава на мундира като баласт и пуснах мундира, мускета и тръбичката на дъното на реката. Направих няколко дълбоки вдишвания, свалих също кислородната маска и колкото можех по-тихо изплувах на повърхността до съда.

Изплувах само за да видя полите на мундира и навитите панталони на френски войник, който се беше подпрял на перилата точно над мен. Той трудолюбиво лъскаше черното дуло на необикновено зловещо оръдие, стърчащо над брега до него. Изглеждаше много по-съвършено, отколкото всички оръдия на деветнайсетото столетие, които бях виждал, затова нямаше съмнение, че изобщо не принадлежи към този период. Ръководейки се от съвсем оправдан интерес, изучих оръдията, които се използваха в епохата, която току-що бях напуснал и затова сега познах 75 милиметровото безоткатно оръдие. Идеално оръдие за използване на лека дървена лодка — може да се стреля от него, без лодката да става на парчета. При това гарантирано може да разбие всеки дървен кораб дълго преди той да влезе в радиуса на действие на зареждащите му се от дулото оръдия, да не говорим за унищожаването на полеви армии. Пренасянето само на неколкостотин такива оръдия в миналото можеше да промени историята. Което и са направили. Войникът над мен се обърна и плю във водата, отново се гмурнах и се скрих сред коловете.