Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 55

— Напълно съм съгласен с вас. Бих искал всичко да бъде устроено по друг начин.

— Не мислете за това, скъпи приятелю. Няма повече да засягаме тази тема.

И я оставихме. Обсъждахме живописта и винарството — и опасностите, органически присъщи на производството на дестилирани напитки. Времето летеше бързо — както и хората на графа, — и още преди да започнем втората кана, го повикаха за да получи исканите данни.

— Великолепно — каза той, връщайки се, като потриваше ръце от удоволствие. — Малка компания от хората, които търсим, точно сега се развличат в публичния дом на Мармейд Корт. Разбира се, наоколо има стража, но предполагам, че това няма да е особена пречка за вас?

— Ни най-малко — казах аз и станах. — Бъдете така добър да ми предоставите някакво транспортно средство и водач, и обещавам да се върна след не повече от час.

Всичко беше направено и аз сдържах обещанието си. Глуповат тип с избръсната глава и обезобразено от белези лице ме откара с каретата в съседното здание, нещо от рода на кантора, сега затворена и заключена с помощта на чудовищен механизъм, който беше невероятно сложен за отваряне. Не че механизмът беше сложен за мен — как ли пък не — просто катинарите бяха толкова огромни, че отверката ми не стигаше до тях! Но пък ножът стигна. Влязох, качих се горе и се прехвърлих на покрива на съседната сграда. Там закачих паяжината си към най-здравия от големия избор от комини. Кончето на паяжината беше тънко, почти невидимо и практически неразскъсваемо, направена от една-единствена цяла молекула. Размотаваше се от макара, закрепена с ремъци на гърдите ми и се спуснах надолу към тъмните прозорци. Тъмни за други, но два лъча от ултравиолетовите прожектори на чувствителните ми очила правеха всичко ясно като ден за мен, където и да погледнех. Безшумно проникнах през прозореца, хванах необходимия ми индивид със свалени панталони и приспах него и приятелката му с доза газ, качих се обратно на покрива с него на ръце толкова бързо, колкото можеше да се навива макарата на паяжинката. След няколко минути плячката ми хъркаше на масата в мазето на графа, а аз подреждах оборудването си. Графът ме наблюдаваше с интерес.

— Искате да получите информация от тази свиня? В обикновени условия не признавам мъченията, но ми се струва, че този случай е за нагрято желязо и остър нож. Какви престъпления са извършили тези същества! Казват, че аборигените от Новия Свят могат да одерат цял човек, като при това не го убиват.

— Звучи добре, но няма да ни потрябва. — Изравних инструментите и включих контактите. — Отново машина. Ще го държа в безсъзнание и ще мина през мозъка му с подковани ботуши. В определен смисъл това е най-чудовищното мъчение. Ще каже всичко, което ни е необходимо, дори без да знае, че говори. После е ваш.

— Не, не, благодаря — графът вдигна ръце с отвращение. — Всеки път, когато убиват един от тях, гражданите дават безброй жертви и се подлагат на репресии. Ще го набием малко, ще вземем дрехите му и всичко останало и ще го захвърлим в някоя тъмна алея. Ще прилича на грабеж и нищо повече.