Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 50

Размишлявах над това, без да обръщам внимание на взривовете мъжествени приветствия около себе си, и си пиех виното. Какво можеха да открия така?! Може би отпечатъци от пръстите? Но аз винаги съм използвал лъжливи отпечатъци и съм ги сменял три пъти от последната операция. Температурата? Алкалността на кожата? Пулса или кръвното налягане? Дали пък жителите на това мъгливо минало не се отличават с някакви особени телесни характеристики? Напълно възможно бе да се очакват някакви изменения за повече от трийсет хиляди години. Трябваше да узная сегашните характеристики.

Успях да го измисля. Направих детектор, който можеше да записва всички тези характеристики, и го закрепих под дрехите си. Приемникът беше замаскиран като пръстен, който носех на дясната си ръка. Следващата вечер стисках ръка на всеки, на когото можах, и като взех чашата си, се върнах в стаята си. Записите бяха точни в пределите на 0.0006%. И бяха много показателни. Собствените ми данни доста добре се вместваха в пределите на естествените отклонения.

„Не мислиш, Джим — обвиних отражението си във вълнистото огледало. — Трябва да има някаква причина за тази дупка в стената. И тази причина е някакъв детектор. Въпросът е в това, какво открива? — Обърнах гръб на отражението си. — Хайде, хайде, не се отклонявай. Ако не можеш да отговориш така, обърни всичко наопаки. Какво изобщо може да се открие?“

Така тръгна по-добре. Извадих лист хартия и започнах да правя списък на всичко, което може да бъде забелязано и измерено, като започнах направо с честотите. Светлина, топлина, радиовълни и т.н., след това преминах към вибрациите и шума, радарните отражения, към всичко, без да се опитвам да приложа всичките тези неща към човешкото тяло. Още е рано, ще се заема с това, когато направя списъка колкото може по-подробен. Изписах целия лист, победоносно си стиснах ръка и го препрочетох.

Нищо. Отново изпаднах в отчаяние, хвърлих списъка настрани, след това отново го взех. Нещо чуто или имащо отношение към чутото от мен за Земята от професор Койцу. Ами да! Койцу каза: „Унищожена от атомни бомби.“

Радиоактивността. Атомният век е още в бъдещето, единствената радиоактивност на тази планета бе генерирана от природния радиоактивен фон. Проверката не отне много време. Аз, създание на бъдещето, обитател на Галактиката, идващ от среда със силна радиация. Тялото ми беше два пъти по-радиоактивно от фона, измерен в стаята, два пъти по-радиоактивно от телата на приятелите ми в бара — специално слязох долу, за да ги проверя. Сега, когато знаех от какво да се пазя, измислих начин да ги надхитря. Измъчих много мозъка си, но намерих средството да ги надхитря и много преди разсъмване бях готов за атака. Всички устройства, скрити по мен, бяха от пластмаса, която не можеше да се различи с детектор за метал, ако използват такъв. Всичко направено от метал поставих в пластмасова тръбичка не по-широка от пръста ми и дълга около метър, която навих и пъхнах в джоба си. В най-тъмния час преди разсъмване излязох навън и започнах да се промъквам по влажните улици в търсене на жертвата си.