Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 48

Но това минало не беше миналото на бъдещето, от което пристигнах. От мислене на тази тема главата ми започна да се цепи от болка. Може би този свят съществуваше в примката на времето, отделно от основния поток на историята. Или това беше алтернативен свят. Професор Койцу би се оправил, но мисля, че нямаше да му хареса да бъде изваден от черната кутийка, за да отговаря на въпросите ми. Трябваше да се оправям без негова помощ. Мисли, Джим, накарай зъбчатките в старият ти череп да се размърдат. Та нали се гордееш с това, което наричаш свой разум, тогава го използвай за нещо друго освен мошеничество. Трябваше да има някаква логика.

А: В бъдещето това минало не съществуваше.

Б: Точно сега съществува, но,

В: Може би това означава, че присъствието ми тук унищожава това минало и самия спомен за него. Не мога да си представя как може да се постигне това, но самата мисъл излъчваше такава топлина и увереност, че се хванах за нея. Джим ди, Грийс, Творец на Историята, Спасител на Света. Прекрасна картина — и я лелеях, дремейки на сеното — много скоро се събудих, като се почесвах от нашествието на многобройни насекоми, пълзящи по разгорещеното ми тяло.

Конете докараха едва след настъпването на тъмнината и решихме, че най-добре е да тръгнем на разсъмване. Успях да измъкна от сандъка си средство против насекоми. И затова се наслаждавах на относително спокойна нощ преди сутрешното яздене.

Това яздене! Бяхме на път три дена, преди да стигнем Лондон и дори на задника ми върху едни рани излизаха нови. Добродушният ми компаньон явно получаваше невероятно удоволствие от пътешествието, разглеждайки го като своего рода разходка, и непрекъснато говореше за местността, по която минавахме, а вечер в гостилниците се напиваше до козирката.

Преминахме Темза над Хенли и направихме дълъг обход от юг, като се придържахме по-далеч от по-значителните центрове. Когато отново се приближихме до Темза при Саутварк, видяхме пред себе си целия Лондонбридж, а зад него покривите и кулите на Лондон. Доста трудно беше да се видят заради високата стена, минаваща по противоположния бряг. Стената беше гладка като стъкло и силно се различаваше по завършеност от останалия град. Хрумна ми неочаквана мисъл.

— Нали това е нова стена — казах аз. — Така ли е?

— Да. Завършиха я преди две години. Много умряха на нея, между тях жени и деца. Те събраха всички на този строеж като роби. Стената обкръжава целия град. Не беше необходима на никого, просто той е луд.