Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 45

— ……..? — каза той нещо неясно. Невъзможно беше да го разбера. Вероятно беше градски диалект, тъй като без труд разбирах селянина, който ме докара тук.

— Няма ли да бъдете така любезен да повторите? — попитах с дружелюбен тон.

— ……. — изръмжа той и вдигна долния дървен край на оръжието си, за да ме удари в диафрагмата.

Не беше особено любезно от негова страна. Продемонстрирах му отвращението си, като отстъпих настрани, така че ударът попадна във въздуха, и му отговорих със същата монета, но с по-голям успех — забих коляното си в неговата диафрагма. Той се сгъна на две и го ударих по врата, щом ми се представи случай. Тъй като губеше съзнание, хванах оръжието му, за да не проработи, докато падаше.

Всичко стана изключително бързо и обърнах внимание на дивите погледи на минаващата публика. Освен това забелязах и бесния поглед на друг войник, който стоеше до вратата на вехтата будка. Войникът вдигаше срещу мен оръжието си. Без съмнение това не беше незабележима поява в града, но щом съм почнал веднъж, трябваше и да завърша.

Речено — сторено. Гмурнах се напред, което ми позволи да пусна на земята сандъка и едновременно да избегна нападението. Раздаде се взрив и пламъче премина над главата ми. След това прикладът на моята пушка се вдигна и улучи брадата на втория ми противник — той полетя надолу, а аз се хвърлих след него. Ако вътре имаше хора, то щеше да бъде по-добре да се справя с тях в затворено пространство.

Точно така, там се оказаха още войници. И в изрядно количество, така че се погрижих за най-близкия с малко непозволени хватки за близък бой и активирах граната с приспивателен газ, за да усмиря останалите. Трябваше да го направя — макар да не ми се искаше. Без да свалям поглед от вратата, бързо изцапах дрехите си и раздавах удари по ребрата на хората, които падаха от газа, за да изглежда така, сякаш са станали жертви на насилие.

А сега, как да се измъкна оттук? Най-добрият отговор беше — бързо, защото публиката вероятно ще разнесе тревожната вест. Но когато се доближих до вратата, видях, че минувачите са се приближили също и се опитваха да видят какво става. Когато излязох навън, те се усмихнаха и радостно зашумяха, а един извика високо:

— Да живее негова милост! Вижте как се справи с тези французчета.

Раздадоха се весели викове. Стоях поразен. Нещо не беше съвсем наред. След това разбрах — един факт ме тревожеше от момента, когато видях колежа за първи път. Знамето, което гордо се развяваше на върха на най-близката кула. Къде бяха английските кръстове по него?

Това беше френският трикольор.

Глава 11

Докато се опитвах да разбера какво можеше да означава това, през тълпата се промъкна човек с прости дрехи от кафява кожа и заповяда на тълпата да млъкне.