Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 44

— Любезни, отивам в Оксфорд — каза аз.

— Ъ-ъ-ъ?… — отговори той, като сложи мръсната си ръка на ухото.

— Оксфорд! — извиках аз.

— А, Оксфорд — щастливо кимна той в знак на съгласие. — Това е натам — посочи през рамо.

— Отивам в този град. Ще ме закараш ли?

— Аз отивам натам — той посочи пътя напред.

Извадих от тефтера си златен соверен, който намерих при един търговец на старинни монети, и му го показах. Това бяха повече пари накуп, отколкото е виждал може би през целия си живот. Очите му се отвориха широко, а венците рязко щракнаха.

— Отивам в Оксфорд.

Колкото по-малко говорех за това пътуване, толкова по-добре. Докато безресорният торовоз мъчеше седалищната част на тялото ми, носът ми се подлагаше на нападение от страна на товара. Но поне пътувахме в правилната посока. Шофьорът ми хихикаше и мърмореше под носа си нещо неясно, абсолютно обезумял от алчност при вида на златната ми „мана“, и накара древния си одър да се търкаля с максимална за него скорост. Когато излязохме изпод дърветата, изгря слънцето и отпред се появиха сивите сгради на университета, бледи на фона на каменносивите облаци. Честно да си кажа, доста привлекателно зрелище.

— Оксфорд — каза каруцарят, посочвайки с кривия си пръст. — Мостът на Магдалена.

Слязох и разтрих набитите си бутове, гледайки изящната арка на моста през малката рекичка. До мен се раздаде глух удар, когато сандъкът ми падна на земята… Започнах да се възмущавам, но транспортът ми се обърна и препусна назад по пътя. Тъй като желанието ми да вляза в града на каруца бе не по-голямо от това на каруцаря да ме откара, не започнах да споря. Всъщност нямаше никакво значение. Метнах сандъка на рамо и тръгнах напред, като се правех, че като че ли не виждам облечения в син мундир войник, който стоеше до будката в края на моста. Войникът държеше някакво огромно барутно оръжие, завършващо с нещо от рода на щик. Но пък той отлично ме видя и спусна приспособлението си, така че то ми прегради пътя и премести чернобрадото си лице право към моето.