Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 41

Изключих магнетофона и, подтиснат от чутото, отидох да си налея отново. Значи така, избор. Избери годината, в която да те премахнат. Заминавай назад в дивашкото общество и се дуелирай с Неговите помощници. Дори и да спечеля, тогава какво?! Ще бъда затворен там за цял живот, ще заседна във времето. Доста мрачна перспектива. Всъщност аз само храня илюзия за избор. Той ме преследва в 1975 година и е напълно възможно следващият път да му се удаде да ме стрие на прах. Много по-добре е да се бия с Него Самия. Весело. Налях си още и протегнах ръка към първата книга, която стоеше на дългия рафт.

Койцу не си е губил времето. Освен приготвянето на цялото оборудване е събрал малка отлична библиотека за интересуващите ме години, тъжната декада на деветнайсетото столетие. Местоназначението ми беше Лондон и, както скоро стана ясно, най-голяма важност придобиваше името на един човек.

Наполеон Бонапарт. Наполеон I, император на Франция, на по-голямата част от Европа, и едва не станал император на целия свят. Странно, колко малко се отличаваше манията за величие на този човек от Неговите собствени амбиции. Това не можеше да бъде съвпадение. Трябваше да съществува някаква връзка между тях. Засега още не знаех каква. Но бях угнетяващо сигурен, че скоро ще науча. В това време започнах да чета подред всичко, което засягаше този период, докато не почувствах, че съм научил всичко необходимо. Единственото светло петно в тази работа беше това, че в Англия се говореше разновидност на същия език, който говореха и в Америка. Така че не трябваше да се връщам към мъченията на главата ми с мнемографичните уроци.

Разбира се, оставаше въпросът с дрехите, но имах повече от достатъчно илюстрации от този период, за да си поръчам всичко необходимо. В крайна сметка театралният шивач в Холивуд ме снабди с пълен гардероб, започвайки от прилепналите панталони и мундири с множество копчета до огромните плащове и шапки. Модата по това време се оказа доста удобна: веднага я одобрих, като скрих многобройните си прибори в обширните гънки на дрехите.

Тъй като ще попадна в точно избрано време независимо от това кога ще напусна това, реших да не бързам и да се подготвя както трябва. Но в края на краищата всички благовидни предлози за отсрочване свършиха, настъпи времето за отпътуване. Оръжието и инструментите ми бяха регулирани и подготвени: здравето ми бе отлично; рефлексите мигновени; състоянието на духа — лошо, но което предстои да се случи — не може да се избегне. Появих се в приемната, секретарката ме изгледа над илюстрованото си списания, като дори спря да дъвче дъвката си.