Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 40

— Не съм сигурен, че го искам.

— Е, трябва да го направите. Вижте, натискам.

— Не! — закрещях аз, но без полза.

Съзнанието ми се покри с аморфна тъмнина и полетях надолу по спирала в огромна пустош, изтласкан от електронно усилените спомени на Койцу.

Времето се движеше толкова бавно.

Ръката ми стискаше черната кутийка, на нея с големи груби букви беше написано „Койцу“, пръстите ми лежаха на превключвателя „изключено“. Паметта ми се връщаше. Мислено потреперих и започнах да търся стол, за да седна. И като забелязах, че вече седя, седнах още по-плътно.

Бях в отпуска и някой друг управляваше тялото ми. Сега, когато отново получих контрол над себе си, забелязах слаби следи — спомени за работа, за дълги дни, възможно седмици напрегната работа. На пръстите ми имаше изгаряния и мазоли, а на тилната страна на дясната ми китка — нов белег. В това време се включи магнетофонът, сигурно в него имаше таймер — и с мен заговори професор Койцу.

— Първо, не го правете отново. Не позволявайте на записаната от мозъка ми памет да придобие контрол над тялото ви. Защото помня всичко. Помня, че повече не съществувам. Този мозък — в кутийката — е може би всичко, което някога ще имам. Ако превъртя превключвателя, ще престана да съществувам. Може да стане така, че никога да не го включат отново. Вероятно така и ще бъде. Това е самоубийство, а аз не съм самоубиец. Невероятно тежко е да докосна копчето за настройка. Мисля, че сега това ще ми се удаде. Знам какъв е залогът. Нещо неизмеримо по-голямо от псевдоживота на този консервиран мозък. Така че ще положа всички усилия, за да завъртя копчето за настройка. Съмнявам се дали ще ми се удаде втори път. Повтарям: не го правете никога повече. Помнете!

— Помня, помня — промърморих аз, изключвайки магнетофона, и като начало потърсих нещо за пиене. Койцу е добър човек. Барът му беше толкова снабден, колкото и при мен. Чаша малцово уиски, тройно дестилирано, с лед, издуха от главата ми част от мъглата. Седнах и отново включих апарата.

— А сега, за работата. Щом започнах да се оглеждам, стана ясно защо тези темпорални престъпници са избрали тази епоха. Обществото току-що е навлязло в технологичната ера, но хората психологически са останали в тъмните векове. Национализъм, каква глупост; замърсяване на околната среда, престъпления, световни войни, безумие…

— Стига лекции, Койцу, говори целенасочено.

— …но изобщо не е необходимо да чета лекции по този повод. Достатъчно е да кажа, че тук има всички материали за изграждането на темпорална спирала. А обстановката в обществото е такава, че успешно могат да се скриват големи мероприятия за манипулиране на времето. Построих темпорална спирала и тя е навита и настроена. Построих апарат за сондиране на времето и с негова помощ определих временното положение на това създание на име Той. Поради причини, известни само на Него, сега той действа в епоха, намираща се в далечното минало на тази планета, примерно на 170 години оттук. Мога само да предполагам, но ми се струва, че сегашните му действия несъмнено са само капан за вас. По някакъв начин — не можах да разбера какъв — той е издигнал темпорална блокада преди 1805 година, затова не можете да се върнете в достатъчно ранен период, за да го хванете по време на създаването на сегашното предприятие. Бъдете внимателен, Той очевидно работи с големи сили. Поставих лостовете за управление така, че да можете да изберете всяка година от петте след 1805 година, през които се проявява активността им. Градът се казва Лондон. Изборът е ваш. Желая ви успех.