Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 39
Хари Харисън
На работа. Преди се надявах, че ще успея да построя темпорална спирала, за да ме захвърли назад в бъдещето. Когато работата опре до пътешествия във времето, граматиката винаги куца. С една дума, напред-назад. В обятията на моята Анжела и към похвалите на колегите. Но не сега, защото те реално не съществуват.
Темпоралната война е тънка работа и понякога тя може да бъде доста заплетена. Времето можеше да бъде по-последователно. Много се радвах, че не се искаше да знам теорията, за да се мотая назад-напред по времето като темпорална топка за тенис, полагайки отчаяни усилия за изпълнение на задачата си.
Следващата сутрин не донесе никакви усложнения — трябваше само да намеря кола и да откопая парите. Наистина, наложи се да приспя направо на работните им места няколко преоблечени полицаи. Да прехвърля парите назад, в Съединените Щати, беше дори по-просто. Още преди обяд се появих в кантората
— Разбирате ли, професоре — казах аз, обръщайки се към малката метална кутийка с неговото име на капака, — всичко е приготвено за работа — разтърсих кутийката. — Някога ще ми разкажете как спомените ви могат да съществуват в този апарат, когато вас самия ви няма и няма да ви има никога, защото Той и неговите чалнати са унищожили Корпуса. А по-добре нищо не казвайте. Съвсем не съм сигурен, че искам да го знам.
Вдигнах кутийката и обиколих с нея стаята, за да й я покажа.
— Най-доброто оборудване, което може да се намери с крадени пари. Всички съвременни изследователски инструменти, до които можах да се добера, запаси от всевъзможни резервни части, запаси от материали. Каталозите на всички електронни и физични фирми. Голяма сметка в банката, за да се купи всичко, което е необходимо, и купчина подписани чекове, които само чакат да ги попълня. Щателно записан лингафонен курс на езика. Инструкции. История на всичко, което се случи. Предавам всичко това на вас, професоре, и се отнасяйте добре с това тяло. То е единственото, което ни остана.
Без да си дам възможност да си почина, легнах на дивана, прикрепих контакта на кутийката със спомени отзад на вратата си и завъртях превключвателя.
— Какво се е случило? — каза Койцу, промъквайки се в мозъка ми.
— Много неща. Вие сте в моята глава, Койцу, така че не правете нищо опасно.
— Изключително интересно. Да, наистина е вашето тяло. Дайте ми да мръдна ръката. Престанете да се намесвате. Наистина, защо да не си отидете за малко, докато видя какво става.