Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 37

Трябваше да се скрия без странична помощ. Мимикрията е древна игра на майката природа. Раздразнените въртолети се рояха на хоризонта, когато започнах бясно, с голи ръце да разгребвам пясъка.

„Престани’ — заповядах си аз и седнах да се поотпусна. — Използвай мозъка си, а не мускулите — урок номер едно.“

Ами, разбира се. Взех граната, активирах я и я хвърлих в малката яма. Гранатата се взриви напълно удовлетворително и на всички страни полетяха фонтани пясък. След нея остана хубавичък катер, който събираше чантите. Запокитих ги там и започнах с бясна скорост да се събличам, като хвърлих дрехите си след тях. Въртолетите сигурно са си поговорили и сега обръщаха, насочвайки се отново към брега.

Чисто случайно тщестлавие ме накара да облека сутринта яркочервено долно бельо, което отдалеч можеше да мине за бански костюм. Съблякох се по тези шорти и затрупах ямата с пясък, като прикрих всичко.

През това време, когато над мен се понесе първият въртолет, вече лежах по корем и се печах на слънце като обикновен курортист. Те минаха над главата ми, построени във верига, претърсвайки местността. Седнах и ги погледах, както би направил всеки друг в такава ситуация. После те прелетяха над скалистите рифове и изчезнаха. Шумът от моторите постепенно замря в далечината.

Но не за дълго, това бе ясно. Какво да правя? Да седя мирно и да се правя на глупак. Сам си избрах тази роля и сега трябваше да я играя докрай.

Не им потрябва много време. Този, който ги командваше, им е заповядал да се построят в права линия и да претърсват океана, плажа и хълмовете. Сега се движеха бавно, разглеждайки по пътя, вероятно с помощта на силни бинокли, всеки дюйм.

Наложи се още веднъж да се изкъпя. Едва водата стигна до глезените ми и затреперих и знам, че вероятно съм посинял, когато тя се издигна по-високо. Върху главата ми се стовариха вълни и аз величаво заплувах по кучешки.

Въртолетите се върнаха и един увисна над мен, вдигайки облак пръски. Заплаших го с юмрук и изкрещях напълно натурални проклятия под звука на мотора му. Някой се показа от отворения люк и ме викаше, но не се вслушах. Помахах още известно време с юмрук, после се гмурнах и заплувах под вода, като се опитвах да накарам крака, който още не се беше схванал, да работи и за двата. Въртолетът полетя след останалите, а аз отново извърших мъчителния си път към брега, за да могат слънцето и вятърът да ме изсушат.

Как ще се измъкна оттук?

Глава 10

Веднага щом въртолетите се скриха от погледа ми, се направих на къртица и изкопах дрехите и чантите си, отнесох ги на бегом нагоре по брега, малко по-високо от приливната линия. Още една бомба и още една зарита яма — само че този път предварително обух панталоните и обувките си и се убедих, че част от снаряжението ми се намира в джобовете. Няколко бързи разреза превърнаха униформената фанела в спортна тениска с къси ръкави. Когато дрехите ми започнаха да изсъхват, те изгубиха всякаква прилика с военните униформи — така беше по-добре. Преди да си тръгна, разхвърлях и изравних пясъка, за да скрия следите от разкопките ми, като старателно запомнях ориентирите — три големи върха в дълбочина на материка, — за да мога после да намеря тази точка. След това се отправих към крайбрежния път, намиращ се на неколкостотин метра оттук.