Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 35

Когато влетях от едната страна, преследвачите ми точно влизаха в зданието от другата. Не е лошо.

Въртолет — защо пък не. Нали това бе Грийнфилд — самозваната въртолетна столица на света. Щом могат да ги поправят, то вероятно могат и да летят с тях.

В това време цялата морска база сигурно бе плътно обкръжена. Трябваше да потърся друг път навън. В далечината от едната страна светеше зеленият стъклен силует на диспечерската кула, натам и се насочих. Пред мен се разстилаше полоса за излитане. На нея се намираха плоски въртолети с ревящи мотори и бавно въртящи се перки. С писък спрях джипа пред разтворения люк, но когато ставах, за да хвърля в него чантите си, нечий тежък ботуш се опита да ме удари по главата.

Разбира се, че са ги предупредили по радиото, и всички останали в радиус на сто мили. Много е досадно. Трябваше да избегна удара, да хвана ботуша и да се боря с притежателя му, докато ордата от верните ми преследвачи ревеше след мен. Собственикът на ботуша знаеше прекалено много за този вид спорт, така че изкофтих работата и завърших мача преждевременно, като изстрелях в крака му една от игличките си. След това хвърлих вътре парите, няколко гранати с приспивателен газ и накрая се качих и аз.

Не исках да безпокоя похъркващия пред приборното табло летец, седнах в креслото на втория пилот и облещих очи срещу циферблатите и ръчките. За такъв примитивен апарат бяха повече от достатъчно. По метода на опитите и грешките все пак успях да намеря всичко необходимо, но в това време въртолетът вече бе обкръжен от плътен обръч коли, и тълпа въоръжени с тояги и пушки военни полицаи с бели каски се състезаваха за правото първи да влязат във въртолета.

Приспивателният газ поваляше дори тези, които бяха с противогази. Изчаках, докато се събраха достатъчно и дадох газ.

Очевидно има и по-добри полети, но както веднъж ми каза инструкторът, всяко действие, което те вдига във въздуха, е удовлетворително. Видях как под мен хората, търсейки спасение, се разбягаха, чух скърцането на колелата по покрива на един камион. После увиснахме във въздуха, бавно се обърнахме и отгърмяхме на юг, към океана. Не само случайността бе тази, която ме доведе именно в това военно заведение, когато парите ми започнаха да свършват. Грийнфилд е разположен в долния край на Калифорния. Тихият океан е от едната му страна, Мексико от другата. Не можеш да отидеш по на юг и на запад, продължавайки да оставаш в Съединените Щати. Точно в този момент поради някаква незнайна причина не ми се искаше да оставам повече в тази държава. Сега, когато почти всички въртолети на флота и морската пехота бързаха след мен, съобразих, че към нея се включват и изтребителите. Но все пак Мексико е суверенна държава и потерята няма да ме последва там, поне се надявах да е така. Във всеки случай ще възникнат всякакви проблеми и преди да ги разрешат, ще бъда достатъчно далеч.