Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 36

Под мен се носеха бели плажове и синя вода, а аз се занимавах с изработването на плана за спасение, а също се запознавах и с управлението на въртолета. След много опити и грешки и няколко отвратителни гмурвания открих автопилота. Отлично устройство, което може да се наглася на ръчно насочване или полет по курс. Именно това, което ми бе необходимо! Прост поглед върху него ми даде готов план. Под мен бе границата, след това арените на коридите, после розовите, лилавите, жълтите къщи на мексикански морски курорт. Те бързо преминаха и веднага след тях започна мрачната брегова линия на Калифорнийския залив, черните зъбери на скалите, опасани от пяна, пясък и отвесни урви, спускащи се към морето, сиви храсти, прашни кактуси. Рядко — къща или лагер. Право по курса в океана се врязваше скалист полуостров. Летях с въртолета над него и надолу от другата страна. Останалите въртолети изоставаха от мен само с няколко секунди.

Тези секунди ми бяха необходими. Нагласих автопилота на „реене“ и се промъкнах през спящите блюстители на реда. Океанът беше примерно на около десет метра долу. Огромните въртящи се перки изкарваха от него облаци пръски. Хвърлих двете чанти и се обърнах, за да направя инжекция във врата на летеца. Той се размърда и замига — антидотът на приспивателния газ действа почти мигновено, а аз бях нагласил автопилота на право летене, и се хвърлих към открития люк.

И тъкмо навреме. Въртолетът вече се движеше напред с пълна скорост, когато се оказах във въздуха. Височината не беше голяма, но все пак успях да се обърна с краката надолу, така че те първи се врязаха във вълната. Потънах, нагълтах се с вода, закашлях се, изплувах и ударих главата си в едната от непотопяемите ми чанти. Водата беше много по-студена, отколкото смятах. Започнах да треперя, а левият ми крак се схвана. Чантата ми помогна да се задържа на повърхността, така че като ритах, плясках във водата и пръсках наоколо, се добрах до втората чанта. Докато се занимавах с това, горе се раздаде мощен рев и ръмжаща хайка въртолети се понесе над мен като ангели на отмъщението. Сигурен съм, че никой от тях не погледна надолу, към водата, всички очи бяха вперени в самотния въртолет, летящ далеч напред по посока юг. Докато гледах, той се разклати и се обърна бавно по плавна дъга. Неочаквано се появи реактивен самолет с триъгълни крила, пикира до въртолета и започна да кръжи около него. Имах време, но все пак не прекалено много. На голите скали на полуострова и пустинния пясък на плажа изобщо нямаше къде да се скрия.

„Импровизирай — казах си аз, гребейки към брега и отърсвайки се от вцепенението. — Не напразно са те нарекли Хлъзгавия Джим. Измъкни се от това опасно положение.“ Схванах се целият и единственото, което исках да направя, беше да се озова под водата. После под краката ми се оказа пясък. Излязох, залитайки и задъхвайки се, на брега.