Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 34

— Не стреляйте! — закрещях дрезгаво, докато излизах на свеж въздух и застанах в рамката на вратата като прекрасна цел. — Не стреляйте, той ме държи на мушка. Аз съм заложник! — стараех се да изглеждам изплашен, което не изискваше особени усилия, когато видях разположената пред мен малка армия.

След това пристъпих малко напред и погледнах през рамо, като разреших на всеки да ме огледа както трябва. При това се опитвах да не обръщам внимание на усещането, че на гърдите ми е нарисувана мишена с голяма черна точка право върху сърцето.

Нито един не стреля.

Изчаках още миг, след това скочих от стъпалата и се отместих настрани.

— Огън! Дайте му да разбере! Аз съм добре!

Това беше невероятно зрелище. Всички оръжия стреляха веднага, отскубнаха вратата от пантите и избиха всички стъкла. Предната стена на зданието бе надупчена като решето.

— Целете се по-високо! — извиках аз и запълзях под прикритието на най-близкия джип. — Всичките ни момчета са на пода.

Те започнаха да стрелят по-високо и още по-енергично, така че върхът на сградата започна да се отделя от основата. Промъкнах се покрай джипа, към мен се приближи офицер и падна, когато счупих капсула с приспивателен газ точно под носа му.

— Раниха лейтенанта! — извиках аз, като пъхах него и чантите на задната седалка на джипа. — Трябва да го откараме.

Шофьорът беше много услужлив и направи каквото му беше казано, като едва ми даде време и аз самият да седна. Преди да изминем пет метра, картечарят вече спеше до лейтенанта, а щом шофьорът включи на най-голяма скорост, и той задряма. Доста сложна работа се оказа да го измъкна от седалката и да се настаня на мястото му — и всичко това, носейки се на доста прилична скорост. В края на краищата направих всичко това и натиснах яко газта.

Те бързо разбраха какво става. Първият от джиповете тръгна след мен още щом напъхах шофьора при останалите на задната седалка. Тази бариера от тела се оказа голям късмет, защото никой не стреля. Но все пак ми висяха направо на опашката. Завих остро около зданието и разпръснах цял взвод будали. След това бързо се огледах за преследвачите си. Е, това беше зрелище от най-висша степен! 20–30 коли от всички видове се носеха след мен, задминавайки се в рев на клаксони и сирени: леки джипове, камиони и дори един или два мотоциклета. Просто прелест! Джим ди Грийс — благодетелят на човечеството. Където и да тръгнех, ме преследваше щастието. Влязох в голям хангар и се понесох между редици паркирани въртолети. Механиците се разбягаха настрани в облаци от захвърлени инструменти, а аз обърнах сред машините и се понесох към разтворените врати на хангара.