Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 32

— Бомбите са в механизма, а ти ще ме закараш — възкликнах аз щастливо, като правех необходимите приготовления. — Вероятно си струва труда да се унищожи апаратурата и да се оставят няколко от тези луди на тукашните власти, макар и с червени муцуни.

Правилно, и се учудих какво още чакам. Вероятно чаках възможност да го довърша в разгара на битката — не мога хладнокръвно да убия дори и най-безжалостния убиец. Макар че този път трябваше да го направя. След като се опитах да разбера това, преместих превключватела на гауспистолета си на дум-дум снаряди и погледнах в първата стая.

Удобният случай се появи значително по-бързо, отколкото мислех. Върху мен се стовари огромно червено туловище, което сипеше удари. От удара отлетях назад към противоположната стена, като се извивах и се опитвах да се прицеля.

Той се движеше бързо, включи лоста и се хвърли към темпоралната спирала. Куршумите също се движеха бързо, те със свистене излетяха от гауспистолета и се взривиха в тялото му.

И той изчезна. Захвърлен във времето. Напред или назад — не знам, защото апаратурата започна да блещука и да се разтваря, докато тичах към нея… Дали ще е мъртъв, когато стигне на местоназначението си? Би трябвало да е — нали използвах дум-дум снаряди.

Действието на някои наркотици вече започна да преминава. Пръстите ме боляха и умората започна да чука по края на съзнанието ми. Време беше да се махам. Първо да си взема снаряжението, след това да се омитам. В хотела, след това в болницата. Малката почивка, докато ме кърпят, ще ми даде време да размисля какво да предприема по-нататък. Технологията на този век може да се окаже достатъчно развита за построяването на темпорална спирала, а нали в моята черна кутийка си оставаше затворена паметта на професора. Вероятно ще бъдат необходими много пари, но винаги има маса начини да се намерят.

Залитайки болезнено, излязох навън.

Глава 9

Носех със себе си дипломатическо куфарче с най-обикновени неща: гранати, газови бомби, експлозиви, носови филтри и чифт пистолети — стандартен джентълменски комплект.

Изправих се, вдигнах високо глава, с една дума, доста войнствено, влязох в кантората на военноморската финансова служба. Държах се така дори само за да поддържам достойнството на униформата — новичка, искряща от злато, осеяна с нашивки униформа на командир от флота на Съединените Щати.

— Добро утро — казах аз звънко, затваряйки вратата след себе си, като бързо и незабележимо я заключих със стиснат в ръката инструмент.

— Тъй верно, сър.

Зад бюрото седеше мрачен старшина, който говореше достатъчно вежливо, но беше ясно, че вниманието му изцяло е заето с работа по документите, старателно подредени отгоре, а всякакви непознати офицери трябваше да дочакат реда си. Подобно на всяка армия, която се крепи на сержантите, всички флоти се управляват от старшини. Моряци сновяха по всевъзможни финансови дела, а през леко отворената врата отсреща видях разтворената паст на стандартен държавен сейф. Сложих куфарчето на бюрото на старшината и го отворих.