Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 31

— Ти! — закрещя той, масивното му тяло се изправи точно когато газът повали на пода цялото му обкръжение. Той се протегна към мен, борейки се с газа, който трябваше да го повали моментално, докато не стоварих върху главата му пистолета. Все пак очите му, налети със смъртна злоба, не се откъсваха от мен, докато го завързвах за стола. Щом затворих вратата зад себе си, улучих момент отново да погледна в лицето му и видях, че той все още е в съзнание.

— Що за човек сте вие? — думите сами се измъкваха от устата ми. — Кой сте вие?

— Аз съм Този, който ще управлява вечно, разумът, който никога няма да умре. Освободи ме!

В думите му имаше такава сила, че почувствах как ме притегля към него въпреки волята ми, кръглите му очи почти ме хипнотизираха. Бях като в мъгла, може би заради това, че действието на наркотиците свършваше. Разтърсих глава и бързо замигах. Но друга част от моето Аз си оставаше нащрек, без да се поддава на влиянието на огромната сила на великото зло.

— Дълго управляване, но не много приятно — усмихнах се. — Нима можете да направите нещо с тези ужасни слънчеви обгаряния.

Не можеше да се каже по-добре. Това чудовище беше абсолютно лишено от чувство за хумор и очевидно бе привикнало само към робска услужливост. Отначало той зави, абсолютно по животински, след това се разрази в говорене, бесен поток безумие, който заливаше всичко наоколо, докато правех последните приготовления, за да сложа край на тази темпорална война.

Безумен? Да, но безумен с организирано безумие, което се размножава и заразява околните. Тялото му беше изкуствено: сега видях белезите и следите от присаждания, пък и той самият говореше за това. Изфабрикувано тяло, всичко от трансплантации, откраднато, с изкуствен скелет — тяло, което красноречиво говореше за нагласата на ума на този, който е предпочел да живее в такава страшна обвивка.

Има още такива като него, но той е най-добрият, той е самотен — трудно можеше да се схване смисълът на това, което говореше, но запомнях, което можех, за да се оправя в бъдещето. Едновременно отвивах вентилационната решетка, сипах във въздушната система прахчетата си и изобщо се готвех да хвърля пясък в механизма на тази сатанинска мелница.

Той и привържениците му вече са били унищожавани веднъж в предишната история. Той сам ми го каза. По някакъв незнаен начин те са получили още един шанс да завземат властта във Вселената, но номерът отново нямаше да мине. Мен, Хлъзгавия Джим ди Грийс, грабителя-самотник без постоянен адрес, вече не веднъж са ме викали за важни дела и винаги съм успявал. Сега ме молят да спася света. Щом е необходимо, ще го направя.

— Те не можеха да изберат по-добър човек — казах аз гордо, оглеждайки огромните механизми на темпоралната лаборатория, обсипана с безчувствени тела. Гигантската зелена навита пружина на темпоралната спирала като че ли ми се усмихваше и аз също й се усмихнах.