Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 28

Напускайки хотела, представлявах ходеща бомба, оръжие за унищожаване. Черната кутийка на детектора за темпорална енергия се намираше в дипломатическото куфарче, което носех в ръка. Направих отвор в капака му, през който се виждаха показанията на индикатора. Някъде наблизо имаше враг и когато той се раздвижи, ще бъда нащрек.

Не трябваше да чакам много. Съвсем наблизо, ако се вярва на показанията на стрелката, се освободи огромно количество невидима темпорална енергия — бях на верен път. Определих в движение посоката и дистанцията и се хвърлих се напред, като почти не забелязвах обкръжаващите ме хора и коли. След това едва не попаднах под носещ се камион. Все пак забавих темпото и станах по-внимателен. Отпред се показа обширно открито пространство със зеленина по средата. Подтискащо еднообразни високи къщи, огромни призми от метал и стъкло, мълчащи в отровения въздух, неразличими една от друга. Коя от тях ми трябваше? Стрелката отново трепна, треперейки от напрежение и се обръщаше според това как се движех. Индикаторът за разстояние показваше върха на скалата си.

Тук. В тази черна, инкрустирана с мед сграда.

Влязох вътре, готов на всичко. На всичко, освен това, което стана в действителност.

Те затваряха зад мен всички врати, тичаха и затваряха всички изходи. В това участваха всички. Посетители, работници, дори продавачът от павилиона за цигари. Тичаха към мен, притискаха ме и очите на всички гледаха със студения огън на омразата. Откриха ме, вероятно бяха засекли детектора ми. Знаеха кой съм… и нападнаха първи.

Глава 8

Това се развиваше като кошмар наяве. Всички ние понякога сме изложени на пристъпи на параноя и чувстваме, че целият свят е срещу нас. Сега се сблъсках с това. Инстинктивен страх ме обхвана за миг, а след това го отхвърлих и започнах да действам.

Но стигаше и този миг съмнение. Би следвало да стрелям, да паля, да убивам, да унищожавам всичко наоколо, както беше планирано. Но съвсем не предполагах, че ще се окажа лице в лице с такова множество хора. Затова не можех да спечеля. Разбира се, направих нещо с газ, бомби, голи ръце, но недостатъчно. Все нови и нови ръце се вкопчваха за дрехите ми — нямаха край. Съвсем не бяха ласкави, тези хора се нахвърлиха върху мен със същата бясна омраза, която и аз изпитвах към тях. Двете страни на медала. И всяка виждаше своето унищожение. Преследваха ме и ме догониха. И тогава настъпи забвението, то бе почти приятно.

Не че ми позволиха да пребивавам дълго в него. Болка и рязка миризма, обгаряща ноздрите ми, отново ме поставиха лице в лице с неприятната действителност. Пред мен стоеше някакъв човек — висок, огромен, с размазани черти на лицето, дължащи се на разфокусираното ми зрение, и ме гледаше. Очевидно ме държаха множество ръце, които ме стискаха и тресяха. По лицето ми прекараха нещо мокро, изчиствайки това, което пречеше на зрението ми и можах да го разгледам толкова добре, колкото и той мен.