Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 26

Сутринта, щом се отвориха магазините, изпратих на всички страни и снабдих с пари няколко служителя на хотела и скоро в стаята ми започнаха да се трупат покупки. Нови дрехи в съответствие с високото ми положение и разкошни куфари за тях. Плюс множество карти, щателно направено устройство, наречено магнитен компас, и книга по теория на навигацията. Това се оказа удивително просто: да се определи точната посока, която показваше детекторът, да се пренесе на местната карта и да се получи напълно точна оценка на разстоянието до източника на темпоралното поле в единици, наречени мили.

Дълга черна черта на картата показваше направлението, черта перпендикулярна на нея — разстоянието: ето и целта. Линиите се пресичаха в точка, която явно спадаше към област с голямо натрупване на население, най-голямото като че ли на цялата карта.

Тази област се наричаше много странно — Ню Йорк сити. Нямаше никакви указания за това къде се намира Ню Йорк сити, пък и нямаше значение. Сега знаех къде да отида.

Отпътуването ми от хотела повече напомняше заминаване на коронована особа, отколкото обикновена раздяла: в моя чест се раздаваха приветствени викове и пожелания за по-скорошно завръщане. Е какво пък, случва се. Наетата кола ме остави на летището, услужливи ръце веднага отнесоха багажа ми към необходимата врата. Тук ме чакаше голяма изненада — бях забравил дори да мисля за ограбването на банката. А някои отлично помнеха.

— Отваряйте чантите — каза мрачен блюстител на реда.

— Разбира се — отговорих весело. Забелязах, че всички останали пътници се подлагат на същия обиск. — Мога ли да науча какво търсите?

— Пари. Ограбили са банка — измърмори той, ровейки се във вещите ми.

— Страхувам се, че никога не нося със себе си големи суми — казах аз, като здраво стисках чантата с парите.

— С тази всичко е наред, сега да погледнем другата.

— Ако нямате нищо против, не пред хората, сър. Аз съм отговорен правителствен чиновник и тези документи са строго секретни — изрецитирах аз дума по дума едно телевизионно предаване.

— В тази стая — посочи той.

Почти съжалявах, че вмъкнах именно тази фраза, толкова по детски звучеше.

Когато в стаята вместо чантата отворих капсула с приспивателен газ, чиновникът придоби шокирана физиономия, а след това заспа. До стената имаше голям метален сандък, пълен с многобройни бланки и документи, толкова обичани от бюрократичния ум. Пренаредих ги и успях да направя място за своя похъркващ приятел. Колкото по-късно го открият, толкова по-добре. Ако няма непредвидени задръжки, преди да се събуди, вече ще бъда в Ню Йорк. Нали ще трябва да се събужда по естествен път. Тук нямаше антидот против моя газ.

Когато излизах от стаята, друг служител с униформа ме изгледа с интерес. Затова се обърнах и заговорих с все още отворената врата: „Благодаря ви за любезното съдействие, е, няма нищо, няма нищо.“ Затворих вратата и като минавах покрай чиновника, му се усмихнах. Той неохотно приложи краищата на пръстите към козирката на фуражката си и се зае с багажа на някакъв възрастен пътник.