Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 22

Речено — сторено. Преди да успея да претичам и пет крачки, целият план за спасение беше набелязан, редактиран, набран, отпечатан и подвързан като малка брошура, отворена пред мисления ми взор на първа страница.

Първо, да се махна от улицата. Пъхнах се в най-близкия вход, хвърлих чантата с парите и стиснах в ръцете си миниграната от външния джоб на ръкава. Тя прекрасно се вместваше в кръглата ключалка и с внушителен трясък я разби на трески заедно с част от дървото около нея. Преследвачите ми още не се бяха появили, затова се забавих с отварянето на разбитата врата до идването им. Резките викове и свирки показаха, че съм забелязан. Вратата водеше към дълъг коридор, застанах в най-отдалечения му край и когато въоръженият блюстител на закона внимателно погледна през вратата, вдигнах ръце сякаш се предавах.

— Не стреляйте, копои! — викнах аз. — Предавам се. Аз съм беден младеж, стигнал до престъпление под влиянието на лоша компания.

— Не мърдай или ще те надупчим! — радостно завикаха те, като влизаха внимателно вътре и светеха в очите ми със силни прожектори. Аз просто стоях, ловейки с пръсти въздуха, докато лъчите не се преместиха настрани и не се раздаде двоен удар от падащи тела. Това трябваше да се очаква, защото въздухът в помещението беше значително по-малко от приспивателния газ. Дишах много внимателно през филтрите в ноздрите, свалих униформата на този от хъркащите приятели, чиято фигура беше подобна на моята, и я навлякох върху собствените си дрехи. Ех, че се измъчих с тези глупави закопчалки. След това взех оръжието му и го напъхах в кобура, отново взех чантите си и излязох, тръгвайки обратно към банката. Наплашените жители поглеждаха иззад вратите като зверчета от дупките си. На ъгъла срещнах друга полицейска кола. Както и трябваше да се очаква, бяха са събрали доста много.

— С мен е откраднатото — казах на якия човек зад волана. — Нося го обратно в банката. Притиснахме тези плъхове, цялата банда, тръгвайте натам, през тази врата.

Последният съвет беше излишен, защото колата вече беше заминала. Първата полицейска кола все още стоеше на същото място, където я видях за последен път. Под скритите погледи на зрителите хвърлих чантите на седалката и се качих вътре.

— Хайде, разкарайте се. Представлението свърши! — завиках, манипулирайки с непознатите уреди. По дяволите, мога да управлявам космически кораби, а какво остава за тромавата земна бричка, и все пак… Никакъв ефект. Тълпата се отдръпна, след това отново се приближи. Леко се изпотих, преди да забележа, че малката ключалка на панела е празна и със закъснение си спомних как Слешър говореше нещо за ключове за запалване на тези коли. Наоколо все по-силно виеха сирените. Разбързах се и започнах да бъркам по странните джобове и джобчета на униформата си.

Ключове! Цял пръстен от ключове. Ликувайки, започнах да ги пъхам един след друг в ключалката, докато не съобразих, че всички те бяха прекален големи за нея.