Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 21

— Какво правиш? — попитах внимателно.

— Проверявам дали в тези боксове няма някакви камъчета.

— Аха, ето с какво си зает, да беше ме попитал първо.

— Мога и сам — мрачно и самоуверено отговори той.

— Да, но при това можех да не пипам сигнализацията и да не викам полицаите. А сега ти направи точно това — казах аз студено и злобно.

Направо прекрасна гледка бе да видиш как Слешър пребледня. Ръцете му затрепериха така, че дори изпусна сандъчето, след това подскочи и се хвърли към чантата с парите.

— Ето ти, пън такъв — изръмжах аз и той усети думите ми по задника си. — Сега взимай нещата, излизай навън и пали колата. Аз съм след теб.

Залитайки, Слешър се изкачи по стълбата. Последвах го по-спокойно, като спирах на всички врати и решетки, за да ги затворя и така максимално да усложня работата на полицията. Те ще знаят, че в банката са се опитали да нахълтат, но няма да разберат за грабежа, преди да събудят някого от банковите чиновници и с негова помощ да отворят сейфа. През това време благополучно ще се разтворим във въздуха.

Но като се качих по стълбите, чух воя на сирените и видях през прозореца приближаващата се полицейска кола. Да, бързо, невероятно бързо за такова древно и примитивно общество. Макар че това бе и много естествено. Вероятно престъпленията и разкриването им поглъщат по-голямата част от енергията им. Наистина, без да губя в този момент време за философстване, пропълзях зад касовата стойка, бутайки пред себе си чантата. Минах през отвора в другото здание и чух тракането на ключове в ключалката на входната врата. Всичко бе както трябва. Когато влязат, ще се измъкна на улицата. Така и стана. Погледнах навън и видях, че всички от полицейската кола влязоха в банката, а наоколо се бе събрала малка тълпа от любопитни… Всички стояха с гръб към мен. Бавно излязох и тръгнах надолу по улицата.

Тези първобитни фараони са много бързи. Явно от големия опит в лов на моите колеги. Не успях да стигна до ъгъла, когато те вече се изнизваха от вратата, от която излязох и аз, надувайки пронизителните си свирки. Влезли са в банката, видели са дупката в стената и са минали по пътя ми. Бързо се огледах — озъбени лица, сини униформи, лъскави копчета и пистолети — препуснах бегом.

Зад ъгъла и в колата.

Само че улицата се оказа празна и колата я нямаше.

Вероятно Слешър е решил, че е заработил достатъчно за една вечер и е заминал, оставяйки ме в ръцете на закона.

Глава 6

Не твърдя, че съм направен от по-здрав материал, отколкото повечето хора, макар да чувствам, че това болшинство, намирайки се в положение като моето — 32 хиляди години назад в миналото с маса крадени пари в ръце и настъпващо по петите полицията — би се изплашило доста. Само тренировката и фактът, че много често бях попадал в подобни ситуации през живота си, ме накараха да тичам спокойно напред, като обмислям следващата крачка. След няколко мига слугите на закона ще излетят иззад ъгъла, като в същото време някой вече вика подкрепления по радиото, за да ми пресекат пътя. Мисли по-бързо. Джим.