Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 24

И тази дупка трябваше да бъде разкошна. Не трябва да се прави нищо наполовина. Малко по-нататък видях това, което ми трябваше: сияние на светлина и витрини с искрящи украшения, великолепен екстра-класа хотел, само на две крачки от местопрестъплението. Точно тук, надявам се, няма да ме търсят. Винаги има определен риск. Спрях колата зад следващия ъгъл, свалих униформата си, сложих в джоба пачка банкноти и като взех двете си чанти, тръгнах бавно към хотела. Когато намерят колата, ще помислят, че съм я сменил с друга и ще разширят още повече района на търсене.

— Ей, вие — извиках аз на служителя, който стоеше до входа. — Внесете багажа!

Тонът беше оскърбителен, маниерите груби и той вероятно би ме игнорирал, ако не бях проговорил на друг език и не пъхнах в ръката му дебела пачка. Бърз поглед към нея роди усмивка и фалшиво раболепие. Взе нещата и заситни след мен към вестибюла.

Блестяща дървена облицовка, меки килими, скрита светлина, жени с дълбоки деколтета, съпровождани от възрастни мъже с увиснали кореми. Такова място ми е необходимо. Докато вървях към рецепцията, мнозина вдигаха вежди учудено и оглеждаха грубите ми дрехи. Типът на рецепцията презрително ме погледна над дългия си аристократичен нос и с шестото си чувство усетих как започва да се образува лед. Разбих го с пачка пари, хвърлени на масата.

— Имате удоволствието да се срещнете с богат, но ексцентричен милионер — казах му аз. — Това е за вас — банкнотите изчезнаха само щом ги пуснах. — Току-що се връщам от весела разходка и искам да наема най-хубавия апартамент.

— Да, може нещо да се направи, но сега са свободни само императорските апартаменти и това струва…

— Не ме занимавайте с пари, вземете това и ми кажете, когато потрябват още.

— Да, може да се направи, ще бъдете ли така добър да впишете тук името си…

— А вие как се казвате?

— Аз? Роско Амбърдекстър.

— Какво съвпадение — аз също се казвам така, но можете да се обръщате към мен просто със „сър“. Сигурно нашето име тук е много разпространено. Така че попълнете всичко сам, след като сме адаши.

Повиках го с пръст към себе си, той се наведе напред и дрезгаво прошепнах:

— Не искам да научат, че съм тук. Всички преследват парите ми. Ако управителят поиска допълнителна информация, изпратете го при мен — вместо информация естествено ще получи значителен бакшиш, но мисля, че това ще подейства.

По-нататъшното плуване, започнало на вълна зелени, минаваше гладко. Заведоха ме до апартаментите ми и щедро дарих двамата носачи за това, че имаха достатъчно ум да не изпуснат багажа. Те отваряха и затваряха врати и ми показваха всички удобства. Единият по моя поръчка се обади в ресторанта и поръча маса храна и пиене, след което се оттеглиха в най-добро настроение, с надути джобове. Сложих чантата с парите в шкафа и отворих другата.