Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 20

В стената минаваха множество тръби и кабели: вода и енергия, предполагам, че също и сигнализация. Отбелязах на стената положението им, докато системата не стана кристално ясна. Имаше област, свободна от всички препятствия, отбелязах я.

— Да влезем тук — казах аз.

— Как ще пробием стената? — Слешър се колебаеше между страха и алчността: и пари иска, и го е страх. Ясно е, че е дребен престъпник и това е най-големият удар в живота му.

— Защо да я пробиваме, глупако? — казах аз добродушно, вдигайки масера. — Просто ще я помолим да се отвори пред нас.

Разбира се, и понятие си нямаше за какво говоря, но видът на блестящия апарат явно го успокои. Превключих механизма така, че вместо да увеличава притеглянето на молекулите го намаляваше почти до нула. Бавно и внимателно прекарах накрайника на масера по отбелязаната област на стената, след това го изключих и прибрах.

— Нищо не стана — оплака се Слешър.

— Сега ще стане — леко бутнах стената с ръка и цялата подготвена площ се разпадна с леко съскане, плъзвайки се надолу като тънка струя прах, в която се и превърна.

Невидими от улицата, изпълзяхме вътре и започнахме да се промъкваме през високата стойка, зад която през деня стоят касиерите. Строителите предвидливо бяха разположили сейфовете в най-долния край на зданието, за да не се виждат от улицата, затова, спускайки се по стъпалата, можехме да се изправим и да продължим работата си с по-голям комфорт. Първо минахме бързо през две затворени врати и решетка от дебели стоманени пръти. Ключалките и сигнализацията им бяха толкова прости, че не си струва дори да ги споменавам. Вратата на сейфа изглеждаше по-внушително, но все пак се оказа невероятно лесно да се отвори.

— Погледни — зарадвано възкликнах аз, — тук има часовников механизъм, който сутрин отваря автоматично вратата.

— Знам — изстена Слешър. — Хайде да се махаме оттук, докато не се е включила сигнализацията…

Когато той се затича нагоре по-стълбата, му подложих крак и опрях крака си в гърдите му, докато обяснявах.

— Това е само за добро, глупаче. За да се отвори това нещо, трябва само да се нагласи часовникът, сякаш вече е сутрин.

— Невъзможно е! Той е зад два дюйма стомана!

Разбира се, откъде можеше да знае, че най-обикновеният манипулатор „СМ“ е предназначен за работа през всякакви стени. Като почувствах, че полето е обхванало зъбните колела, го обърнах и стрелките се завъртяха. Очите на Слешър се облещиха, механизмът издаде удовлетворено щракане и вратите се отвориха.

— Донеси чантите — заповядах аз, влизайки в сейфа.

Мъркахме и си подсвирквахме весело, докато ги наблъскахме здраво със големи пачки шумолящи банкноти. Слешър затвори и закопча чантата си пръв и започна нетърпеливо да ме подканва.

— Защо бързаш? — попитах аз, като затворих чантата и събрах инструментите. — Необходимо е време, за да се направи всичко, както трябва.

Събирайки последните инструменти, забелязах как една от стрелките мръдна и замря. Любопитно. Отрегулирах напрежението на полето, станах, като държах индикатора в ръце и се огледах. Слешър стърчеше до стената и се занимаваше с някакви метални сандъчета.