Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 74

Нора Робъртс

Трент остана на мястото си още дълго време. Наистина не бе забелязал съобщението за сватбата на Марла. Вестниците бяха пълни със съобщения за предстоящата продажба на Замъка и той четеше само тях.

„Най-новият хотел от веригата Сейнт Джеймс на Бар Харбър.“

„Слухове за заровено съкровище.“ „Скъпоценности и нещастна любов“, спомни си само някои от заглавията.

Не беше сигурен откъде бе изтекла информацията, макар и да не бе особено изненадан. Както и очакваше, адвокатите му вдигнаха шум до бога по повод клаузата на Лайла относно евентуално намерените в бъдеще скъпоценности. Слуховете за тях плъзнаха по коридорите. Беше съвсем естествено да стигнат и до пресата.

Вестниците и списанията повече от седмица гъмжаха от статии за изумрудите на Калхунови. Всичко бе представено много трагично, обвито с ореола на легендата. И най-важното, според пресата камъните бяха безценни. Така че да се увеличи тиража. Предъвкваха и преповтаряха известни и неизвестни данни, както за бизнеса на Фъргюс Калхун, така и за самоубийството на жена му.

Един репортер дори успя да се свърже с Колин Калхун на пътнически кораб в Йонийско море. Краткият отговор на старата дама бе напечатан с големи черни букви — „Дрън-Дрън“.

Трент се чудеше дали Кейти чете вестниците. Сигурно. Защото репортерите без съмнение преследваха и нея. Как ли ги приемаше? Представи си я ядосана, нещастна, насилена да отговаря на въпроси, докато някой нахален, безочлив вестникар й тика микрофон и магнетофон под носа. Насилена ли? Глупости. Сякаш я видя как изхвърля дузина репортери от гаража и се усмихна.

Господи, тя му липсваше! И тази липса направо го съсипваше.

Всяка сутрин се събуждаше с мисълта за нея. Какво ли прави? Лягаше си вечер и Кейти не излизаше от главата му. Когато заспиваше, я сънуваше. Тя беше в сънищата и мечтите му — и през нощта, и през деня.

Три седмици. Време, предостатъчно да се оправи. А с всеки изминал ден ставаше все по-лошо и по-лошо.

Окончателният договор за продажбата на Замъка лежеше на бюрото му. Трябваше да го подпише преди няколко дни. А той все отлагаше и отлагаше. Още не можеше да предприеме последната стъпка. Всеки път, когато погледнеше страниците, виждаше само три думи — Катрин Колин Калхун. Гледаше ги и си спомняше първия път, когато му каза името си. Хвърли го срещу него сякаш беше копие. Имаше машинно масло на бузата. И огън в очите.

После си спомняше други моменти. Например начина, но който го изгледа, когато видя, че пие чай с леля Коко. Изражението на лицето й, докато стояха на терасата и се любуваха на морето. И колко хубаво устните й прилягаха към неговите, когато я целуна за пръв път до беседката, под арката на все още неразцъфналата глициния.

Сигурно вече е цъфнала, помисли си Трент. Първите нежни цветчета са се разпукнали. Дали Кейти си спомня за него, когато минава оттам?

Ако си спомня, помисли си тъжно той, то едва ли е с добри чувства.

Тя беше сърдита, когато се разделиха. Беше навела зелените си очи и сякаш се надяваше последната им целувка да го остави буден през нощта. Дори не знаеше колко точно се бе сбъднало желанието й!