Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 75

Като разтри уморените си очи, Трент се върна на бюрото. Както обикновено, то бе идеално подредено. Както бизнесът и животът му.

Но нещата се бяха променили. Трябваше да приеме този факт. Той самият се бе променил. Не чак толкова много, ала все пак.

Още веднъж взе договора. Беше и си оставаше опитен бизнесмен, който знае как да маневрира и да докара нещата до успешния им завършек.

Взе писалката и зачука леко с нея по листовете. Преди няколко дни му дойде на ум една идея. Остави я да узрее, да се оформи и избистри.

Беше необикновена, разбира се. Много добре го осъзнаваше. Дори може би малко ексцентрична, обаче… Ако изиграеше както трябва картите си, поусмихна се Трент, можеше и да стане. Трябваше да я направи реална, да я осъществи. Въздъхна дълбоко. Това може би щеше да бъде най-важната сделка в живота му.

Той взе телефона и като впрегна на работа всички сиви клетки на Сейнт Джеймсовия род, завъртя колелото на съдбата.

Ханк привършваше лъскането на бронята на стария „мустанг“, модел 69 година. Сетне се отдръпна и се залюбува на работата си.

— Ела да видиш, струва ми се, че е супер — извика той на Кейти.

Тя погледна към него, ала бе заета със спирачната система, която поправяше.

— Вярвам ти.

— Искаш ли да се захвана с резервоара?

Кейти прокле невъздържано, защото по лицето й покапа спирачна течност.

— Не. Нали вече три пъти ми каза, че имаш среща тази вечер. Измий се и изчезвай!

— Благодаря — той започна да подрежда инструментите. — Намерихте ли къща?

— Не — опита се да не обръща внимание на болката, която прониза сърцето й. — Утре ще ходим да търсим.

— Без Калхунови Замъкът няма да е същият. Има ли нещо вярно за тази огърлица? Вестниците са пълни с какви ли не истории за нея.

— Всяко чудо за три дни. Ще престанат.

— Ако я намерите, представяш ли си, ще станете милионерки. Можеш да спреш да работиш и да се преместиш във Флорида.

Въпреки лошото си настроение, тя се разсмя.

— Е, все още не сме я намерили — всъщност с какво разполагаха? Само с една записка, която изровиха сред купищата стари хартии. — Така че Флорида може да почака. А спирачките не.

— Май ще тръгвам. Да заключа ли?

— Не, не, върви. Приятно прекарване.

Ханк излезе, подсвирквайки си. Кейти спря за миг, за да разкърши рамене и глава. Щеше й се да го бе задържала още малко, така, за компания. Въпреки че говореше за къщата и огърлицата, все пак разсейваше мислите й.

Независимо колко високо бе пуснала радиото, когато оставаше сама, сякаш потъваше в ужасна, непроницаема, оглушителна тишина.

Всеки момент очакваха известие от адвоката. Може би днес следобед леля Коко вече бе получила съобщението, че договорът е подписан и е определена дата за среща.

Дали Трент щеше да дойде? Не, разбира се, защо да идва. Сигурно щеше да изпрати представител. Така щеше да е най-добре.

Освен това имаше толкова много работа. Нямаше време за глупости. Продължаваха да ровят из документите за някакъв знак за огърлицата, претърсваха къщата, трябваше да свърши ремонта на „мустанга“.