Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 73

— Господин Сейнт Джеймс, ако мога да ви помогна с нещо…

Като я наблюдаваше, той приседна на края на бюрото си. Беше доволен от нея, защото бе бърза, изпълнителна и интелигентна. Когато му я препоръчаха, го смути фактът, че има две малки деца. Страхуваше се, че няма да е в състояние да изпълнява задълженията си, ала се оказа, че греши. Тя беше отлична секретарка.

— Анджела, от колко време сте омъжена?

— Омъжена ли? — тя се обърка от неочаквания въпрос. — От десет години.

— Щастлива ли сте?

— Да, Джо и аз сме щастливи.

Джо, значи така се казваше мъжът й. Никога не бе знаел. Не го бе интересувало.

— Защо?

— Какво защо?

— Защо сте щастливи?

— Ами… Защото се обичаме, предполагам.

Трент кимна.

— И това достатъчно ли е?

— Със сигурност помага да се преодолеят някои критични моменти — тя се усмихна мило, мислейки си за Джо. — Ние също сме имали такива, но единият от двама ни винаги съумяваше да разбере другия.

— Значи вие сте една щастлива двойка. Много ли общи неща има между вас?

— Не мисля. Джо обича футбола, аз не. Той обича джаз, а аз не го разбирам — Анджела изведнъж осъзна, че за пръв път, откакто работи за Трентън, разговаря с него така свойски. — Понякога ми се струва, че съм си сложила тапи за ушите през целия уикенд. Друг път, когато много му се ядосам, си мисля какво би бил животът ми без него. И не ми харесва това, което виждам. — Тя пристъпи напред. — Господин Сейнт Джеймс, ако сте разстроен заради сватбата на Марла Монблан миналата седмица, ще си позволя да кажа. По-добре, че се отървахте от нея.

— Марла се е омъжила?

Леко изненадана, Анджела поклати глава.

— Да, миналата година, за нейния играч на голф. Пишеше го във всички вестници.

— Пропуснал съм… — защото във вестниците имаше други неща, които го интересуваха.

— Доколкото знам, вие за известно време се виждахте с нея.

Трент погледна секретарката, си. Точно така, думата „виждали“ подхождаше точно на отношенията му с Марла.

— Да.

— И не сте… разстроен?

— За какво, за Марла ли? — всъщност седмици наред изобщо не беше се сещал за нея. Откакто влезе в оня сервиз и зърна чифта износени ботуши, подаващи се под колата.

Аха, значи има друга жена, реши Анджела. И ако тази непозната имаше такова влияние върху шефа й, тя бе изцяло на нейна страна.

— Господине, ако умът ви е зает с някоя друга… С нещо друго… — поправи се веднага тя, — то може да премислите ситуацията.

Забележката го изненада дотолкова, че Трент се усмихна.

— В какъв смисъл?

— Вие сте много точен, дори педантичен човек. И винаги анализирате нещата в най-големи подробности, което е чудесно за бизнеса. Ала личните отношения не бива да бъдат подлагани на подобен анализ.

— Знаеше ли, и аз стигнах до това заключение, Анджела. Благодаря ви.

— Няма защо, господин Сейнт Джеймс. Удоволствието бе за мен — и така си беше, помисли си тя. — Мога ли да ви помогна с нещо друго?

— Не, благодаря — той отново се обърна към прозореца. — Лека нощ, Анджела.

— Лека нощ — тя се усмихваше, докато затваряше вратата зад себе си.