Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 76

Но си представи Трент и отново я заболя. Помъчи се да прогони и болката, и мислите. Всичко ще бъде наред. Всяко зло за добро. Трябва да е така. След като намерят нова къща и се пренесат там… След като замрат приказките за огърлицата… Всичко ще се оправи, животът ще потече по стария си начин, ще стане отново нормален.

А ако тази болка не си отиде, ще трябва да се научи да живее с нея.

Имаше своето семейство. Заедно щяха да успеят. Можеха да се справят с всичко. Както досега.

Когато свърши, раменете й бяха съвсем изтръпнали. Тя ги разкърши и започна да се измъква изпод колата, когато осъзна, че всъщност радиото не свири. Огледа се. И го видя, седнал на пейката. Ключът от ръката й падна на пода.

— Ти какво правиш тук?

— Чакам те да свършиш — изглежда страхотно, както винаги, помисли си той. — Как си?

— Заета съм — о, Боже, докога ще ме боли така? — Кейти се обърна и натисна бутона на стената. Колата започна да слиза плавно към земята. — Дошъл си за къщата, предполагам.

— Да. Главно за това.

— Очаквахме, че ще се обади адвокатът.

— Знам.

Колата стъпи на пода. Тя взе парцал и избърса ръцете си.

— С подробностите се занимава Аманда. Можеш да я намериш в „Бей Уотч“, ако искаш да говориш с нея.

— Това, за което искам да говоря, засяга теб. Нас.

Кейти го погледна и отстъпи инстинктивно назад, докато Трент пристъпи към нея.

— Аз няма какво да обсъждам с теб.

— Добре, тогава ще говоря аз.

Той приближи бързо. Може би, ако искаше, можеше да го отблъсне. Може би. А беше толкова хубаво, когато устните му намериха нейните, залепиха се за тях и ги изпиха. Ръцете му обгърнаха лицето й.

Гордостта й отлетя някъде, достатъчно далеч, че да не й пречи, когато вдигна ръце и го прегърна.

— От три и половина седмици мисля само за това — прошепна Трент.

Кейти присви очи.

— Върви си, Трент.

— Катрин…

— По дяволите! Казах, върви си! — тя се освободи от него. — Мразя те затова, че си дошъл, затова, че отново ме правиш на глупачка.

— Не си глупачка. Никога не си била.

Ръцете му посегнаха, ала Кейти грабна чука от масата и го размаха.

— Ако още веднъж ме докоснеш, ще ти счупя главата.

Той я погледна. Очите й хвърляха истински зелени пламъци. Не се шегуваше.

— Слава Богу! Отново си ти. Само ме чуй. Моля те.

— Между нас всичко е ясно. Няма какво да обсъждаме.

— Има промяна… — Трент набра смелост. Видя кутиите от кока-кола на масата. — Да ти взема ли нещо за пиене?

— Не. Казвай каквото имаш да казваш и се махай оттук.

С небрежно свиване на раменете той отиде до машината за безалкохолни напитки и пусна монета.

В този момент тя видя, че носи протрити ботуши.

— Какво е това? — попита Кейти, не вярвайки на очите си.

— Кое, това ли? — Трент се засмя, поемайки кутията. — Нови обувки. Не ти ли харесват? — попита, докато тя го гледаше с отворена уста. — Знаеш ли, някои неща се промениха. Всъщност доста неща. Ще оставиш ли този чук най-сетне?

— Какво? А, да, добре — Кейти остави чука. — Каза, че плановете се променили. Да не би да си се отказал да купуваш Замъка?

— И да, и не. Ще дойдеш ли в офиса да поговорим?

— Върви по дяволите, Трент! Казвай какво си намислил!