Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 71

Тя обаче остана спокойна.

— Защо?

Трябваше му миг, за да възвърне самообладанието си.

— Ще ти покажа града… — какви глупости говореше! По-голям глупак не можеше да бъде! А Кейти бе толкова красива! Нямаше по-красива от нея! — Нали каза, че никога не си била в Бостън. Можем… да прекараме известно време заедно.

Всичко в нея трепереше, но гласът й остана спокоен и хладен.

— Да не би да ме каниш да ти стана любовница?

— Не. Всъщност, да. О, Боже, почакай!

В къщата Лайла се усмихна.

— Ами че той е влюбен в нея до уши, ала все още не го знае.

— Ш-ш-шт! — махна с ръка Коко. — Почти чувам какво си говорят. — Беше залепила ухото си на дъното на водна чаша, която бе опряла в стъклото на прозореца.

Пред стълбите Трент опита отново.

— Нищо не става както съм го планирал, когато съм с теб — в тъмнината роклята й светеше като огън. — Знам, че не биваше да ти казвам това, дори нямах намерение. Мислех да ти кажа сбогом и да си отида.

— А сега?

— Сега искам да те любя, повече отколкото искам да дишам.

— Да ме любиш ли? Та ти не ме обичаш!

— Не знам нищо за любовта. Но те искам. Може би това е достатъчно.

Той посегна и докосна лицето й.

Тя го наблюдаваше. Та той изобщо не осъзнаваше, че доразбива остатъците на и без това разбитото й сърце!

— Може би, за ден, за седмица или месец. Ала ти си прав, Трент. Аз искам много повече. Очаквам повече. И го заслужавам — без да откъсва очи от неговите, Кейти сложи глава на гърдите му. — Веднъж вече ти се предложих. Сама. Никога повече няма да се повтори.

Тя притисна устни към неговите. Ръцете й го обгърнаха силно, сякаш се страхуваше да не падне. Устните й се разтвориха и го поканиха.

Обзеха го чувства, страшно много и объркани. Искаше само да я има, да се наслаждава на устните и на тялото й. Но искаше и още. Не само да я целува. Искаше, всичко, което Кейти можеше да му даде. Чувстваше, че потъва, че ще се удави, ала не можеше да се бори.

Обичай ме! Защо не можеш да ме обичаш, крещеше сърцето, мисълта и мозъкът й. Всичко, което искаше, бе в ръцете й. Всичко, без сърцето му.

— Катрин… — той не можеше да си поеме дъх. Притисна я още по силно. — Не мога да направя нищо повече.

Тя го задържа за миг, сетне бавно се отдръпна.

— Можеш. И това е, което най-много боли — обърна се и тръгна.

— Катрин!

Тя спря до вратата. Вдигна глава и бавно се обърна. Трент тръгна към нея и тогава видя сълзите в очите й. Нищо друго не би го спряло.

— Сбогом, Трент. Дано Бог да те пази.

Чак когато чу затварящата се врата, той осъзна, че бе останал сам.

„Не мога да продължавам така. Не мога повече да признавам, че съм невярна на съпруга си само на страниците на този дневник. Животът ми, толкова спокоен и подреден през всичките тези двадесет и четири години, се превърна в една голяма лъжа това лято. Някой трябва да изкупи вината.

Есента идва и ние правим планове да се върнем в Ню Йорк. Благодаря на Бога, че скоро ще оставя Острова зад себе си. Колко близо бях през последните дни до нарушаване на съпружеската си клетва.

Сега се измъчвам.

Следващата седмица ще заминем. Може би никога повече няма да видя Кристиян. Така трябва. Но в сърцето си знам, че ще му отдам душата и тялото си за една нощ, за един час. Ще ги поставя в ръцете му. Тази мисъл непрекъснато ме преследва. При него най-накрая ще намеря любов, страст, смях. С него няма да ми е трудно, няма да бъде задължение, няма да има студ, мълчание и безразличие.