Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 39

— Ще бъде по-точно ако кажем, че бях изнуден.

— Значи още по-мило.

Трентън я настигна до вратата.

— Няма да е лошо да изпия едно кафе.

Тя се поколеба за миг.

— Добре. Ще ти направя. Мисля, че си заслужил.

Докато слизаха по стълбите, Кейти го погледна през рамо.

— И защо ризата ти е толкова мокра?

— О, това бе директно попадение със смъртоносни лъчи от воден пистолет. Как мина денят ти?

— Е, не чак толкова забавно като твоя — тя влезе в кухнята и отиде при печката. — Сглобих един двигател. — Когато кафето започна да тече, Кейти запали огън в камината. Косата й бе мокра от дъжда, забеляза той. Не беше лиричен, ала неочаквано и за самия себе си помисли, че водните капчици блестят като диаманти.

Винаги бе предпочитал жени с дълги коси. Смяташе, че е по-женствено, по-съблазнително. А сега… Хм, тази къса прическа така й приличаше. Откриваше изящния й врат и чудесно обграждаше като в рамка прекрасната й бяла кожа.

— Какво си ме зяпнал?

Трент премига стреснато и тръсна глава.

— Нищо. Извинявай, бях се замислил. Много е… Как да кажа, уютно, когато в кухнята има камина.

— Ъхъ — изглежда странен, помисли си тя. Може би защото е без вратовръзка. — Искаш ли мляко?

— Не, обичам го черно.

Ръката й го докосна случайно. Този път не се отдръпна като опарена.

— Не каза ли леля ми къде отива?

Сигурно във въздуха има статично електричество, помисли си той. Как иначе можеше да си обясни искрата, която разтърси ръката му, когато го докосна Кейти?

— Не съвсем. Но няма значение, децата се забавляваха.

Тя го погледна и му подаде каната с кафе.

— Мисля, че и ти също.

— Да, така е. Отдавна не съм играл с деца, ала тези двамата направо ме съсипаха.

— Сузана има страхотно майчино чувство — Кейти се настани удобно срещу него. — Опитваше се да възпитава още мен. Как е колата, върви ли?

— От месеци не е била толкова добре! — Трент вдигна каната в знак на поздрав. — Признавам си, изобщо не забелязвах, че нещо не е наред, докато ти не я оправи. Наистина не разбирам нищо от двигатели.

— Не се притеснявай. И аз не разбирам нищо от хотели.

— Съжалявам, че те нямаше, когато отидох да я взема. Ханк ми каза, че си на вечеря. Надявам се, че си прекарала добре. Върна се доста късно.

— Винаги прекарвам добре с Фини — тя се обърна да вземе буркана със сладкиши. Предложи му, а Трент се опита да потисне неясното чувство на ревност, което го обзе.

— Стар приятел?

— Може и така да се каже — Кейти си пое дълбоко дъх и реши да проведе разговора, за който си бе мислила през целия ден. — Искам да уточним нещата, за които говорихме.

— Не е необходимо. Всичко ми е ясно.

— Бих могла да не бъда толкова груба.

Той наклони глава и я загледа замислено.

— Можеш ли?

— Мисля, че да — твърдо решена да постави всичко на мястото му, тя бутна чашата с кафе настрани. — Бях объркана, а когато съм объркана винаги се ядосвам. Толкова е сложно.

Можеше да долови съвсем ясно колко бе нещастна. Говореше със същия глас, с който бе говорила на Сузана предната вечер.

— Май започвам да те разбирам.

Кейт го погледна и въздъхна.