Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 37

— Разкървавих ти го! — повтаряше сестра му и се опитваше да направи същото, като риташе с крака.

— Извинете ме — намеси се Трент, застанал на вратата. — Изглежда прекъсвам заниманията ви.

— Никак даже! — леля Коко приглади пухкавата си коса. — Тук се разиграва малка битка. Деца, кажете „здравей“ на господин Сейнт Джеймс.

— Здрасти — рече Алекс, като се опитваше да хване сестра си в капан.

Усмивката на Трент в отговор на поздрава въоръжи леля Коко с вдъхновение.

— Трентън, може ли да те помоля за една услуга? — невинно се усмихна тя.

— Разбира се.

— Момичетата са заети, а аз трябва да свърша едно-две неотложни неща. Ще имаш ли нещо против да наглеждаш децата за малко?

— Да ги наглеждам ли?

— О, те изобщо няма да те затруднят — Коко му се усмихна ослепително, след което се обърна към внуците си. — Джени, не хапи брат си. Калхунови винаги се бият честно. — „Освен когато се налага да не го правят“, довърши си тя наум. — Ще се върна, преди да усетиш — обеща Коко на Трент.

— Коко, аз не съм много сигурен дали…

— И не забравяй за сеанса тази вечер — прекъсна го лелята и бързо-бързо излезе от стаята, като го остави сам с двамата разбойника.

Джени и Алекс спряха битката и се втренчиха в него. Те можеха да се биеха със зъби и нокти, но веднага се съюзяваха, без каквото и да е колебание, срещу общия враг.

— Не обичам бавачки — подметна заядливо Алекс.

Трент се завъртя на пети.

— Вече съм сигурен, че и аз не обичам да съм бавачка.

Алекс прегърна сестра си през раменете. А тя обви ръката си около кръста му.

— Ние и двамата не ги обичаме.

Трент кимна с глава. Е, щом мога да се справя с петдесет човека, защо да не мога с две нацупени хлапета, каза си той.

— О’кей.

— Когато ходихме на гости миналото лято в Бостън, имахме бавачка — обяви Джени. — Направихме живота й малък ад.

Трент едва успя да прикрие с кашлица напушващия го смях.

— Наистина ли?

— Така каза татко — присъедини се и Алекс. — Беше направо щастлив да види задниците ни.

Детският цинизъм не бе изненадващ, нито забавен. Трент с мъка потисна надигащия се срещу Бакстър гняв и само кимна с глава. Бакстър Дюмон… Ама че копеле!

— Аз веднъж заключих моята бавачка в килера и се измъкнах през прозореца — подхвърли той.

Алекс и Джени се спогледаха заинтересовано.

— Това е добра идея — забеляза Алекс.

— Тя вика цели два часа — продължи да импровизира Трентън.

— А ние сложихме змия в леглото на нашата и тя избяга по нощница — гордо заяви Джени и зачака да чуе следващия му подвиг.

— Добра работа.

Ами сега, зачуди се Трентън. Какво друго да измисля?

— Имате ли кукли?

— Те са отвратителни — отговори Джени, не защото не обичаше да играе на кукли, а за да е солидарна с брат си.

— Махам им главите! — Алекс скочи и размаха въображаемата си сабя. — Аз съм пират, а вие сте мои пленници.

— Да, да! Миналия път аз бях пленник! — скочи Джени. — Сега е мой ред да бъда питат!

— Казва се „пират“ и освен това аз си го заплюх пръв!

Тя го блъсна силно.

— Мошеник, мошеник!

— Бебе, бебе! — не й остана длъжен Алекс и върна удара.

— Спрете! — извика Трент, преди да се бяха вкопчили един в друг.