Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 38

Авторитетният мъжки глас явно подейства и хлапетата замръзнаха на местата си.

— Пиратът ще съм аз — продължи заповеднически той, — а вие двамата ще вървите по дъската с вързани очи, докато не паднете в морето.

Всъщност Трентън се наслаждаваше на играта. Детското им въображение може и да беше малко кръвожадно, ала те играеха честно и според правилата, които той поставяше. Колко ли хора биха се изумили, ако видеха Трентън Сейнт Джеймс Трети да лази по пода и да стреля с воден пистолет. Но той си спомняше какво значи да си затворен цял ден в къщи, защото навън вали дъжд.

След играта на пирати започнаха друга — бандити в космоса, а после играха на индианци. В края на страховитата битка и тримата се търкаляха със смях по пода. Алекс с томахавка в ръка, се преструва толкова дълго на умрял, че накрая наистина заспа.

— Аз спечелих — обяви Джени уморено и както си беше с короната от пера на главата, се търкулна до Трент и също заспа. Така ги намери Кейти.

Дъждът чукаше напевно по стъклата. А долу, в банята, в кофата приспивно капеха капки през дупката на покрива. В детската стая не се чуваше нищо друго, освен равномерно дишане.

Алекс се бе проснал по лице, все още стиснал в ръка оръжието си. Около тях по пода се търкаляха малки колички, няколко пластмасови динозавъра и разбити фигури на човечета. Тя влезе, като внимаваше да не настъпи нещо.

Не беше сигурна какво изпита, когато зърна Трент да спи на пода с племенниците й. Беше сигурна единствено, че ако не беше видяла тази картинка с очите си, никога не би повярвала.

Той беше свалил обувките и вратовръзката си, косата му бе разрошена, а по ризата му личаха следи от вода.

Внезапното подскачане на сърцето й бе съвсем истинско. Изглежда така… мил, помисли си Кейти и веднага прогони мисълта от главата си. Глупости! Абсурд! Мъж като Трентън не може да бъде мил.

Вероятно децата го бяха ударили несъзнателно, мина й през ума и машинално се наведе над него. В този миг той отвори очи. Погледна я изненадано и издаде някакъв звук.

— Какво правиш? — прошепна тя.

— И аз не знам — повдигна леко глава и се огледа. Джени се бе свила до него, с главичка върху ръката му, а Алекс се бе изпружил по цялата си дължина от другата му страна. — Сетих се. И ми се струва, че съм единственият победител.

— Къде е леля Коко?

— Отиде да свърши това-онова. И ме остави да пазя децата.

— Виждам — вдигна вежди Кейти.

— Страхувам се, че тук имаше страшна битка и много убити.

Тя се усмихна, докато отиде да вземе от леглото на Алекс одеяло.

— Кой победи?

— Джени обяви победа — Трент внимателно измъкна ръката си изпод главичката й. — Макар че Алекс не бе съгласен.

— Не се и съмнявам.

— Какво ще ги правим сега?

— Ще ги оставим да спят, разбира се.

Той се усмихна.

— Не, имах пред вид трябва ли да ги пренесем в леглата им.

— Няма смисъл — Кейти зави децата така, както спяха на пода. — Тук са си много добре. — Изведнъж й се прииска неистово да го прегърне през кръста и да сложи глава на гърдите му. — Много мило от твоя страна да си предложиш услугите и да ги наглеждаш.