Читать «Авантюристът» онлайн - страница 99

Гидеон разгледа ръждясалия метален капак на кутията.

— Наистина е стара каса. И се обзалагам, че Емелина не е заровила и ключа заедно с нея.

— Може да не е заключена.

— Ако не е, тогава се съмнявам, че вътре има нещо ценно — заключи Гидеон с желязна логика.

Сара коленичи върху прясната купчина пръст, за да се пресегне надолу в дупката и да извади тежката кутия. Тя я разгледа внимателно.

— По дяволите, ти си прав. Заключена е — изведнъж тя засия. — Обаче, както ти каза, може би това означава, че обиците са още вътре.

— Ще я отворим.

— Но как? — Сара разтръска кутията, но беше невъзможно да се познае дали има нещо в нея. Едва издържаше на напрежението. — Това просто ще ме убие. Нямам търпение да я отворим. Такова невероятно преживяване! Никога, през целия ми живот не ми се е случвало подобно нещо. Представяш ли си? Ние всъщност изкопахме заровено съкровище. Открихме закодираните означения на картата и намерихме имането. Като на книга.

Гидеон се бе облегнал на лопатата си и я гледаше, загадъчно усмихнат.

— Не ми казвай, нека да отгатна. Ще използваш това преживяване, за да го опишеш в приключенски роман, нали?

— Вероятно, но първо смятам да се насладя на всяка минута от преживяното. Трябва да направя снимка — тя извади малък фотоапарат от чантата си. — Нали добре съм направила, че съм го донесла? Моля, застани до кутията.

Гидеон поклати глава отрицателно и пусна лопатата.

— Не, ти си тази, която трябва да бъде снимана. Това е твое съкровище и ти си го намерила. Аз дойдох само като консултант, забрави ли? — той взе фотоапарата от ръцете й и се отдалечи на няколко крачки.

Сара се подвоуми за миг, защото искаше и двамата да са на снимката. Но това беше невъзможно. Повдигна старата метална каса и я хвана пред себе си. Смееше се от удоволствието, което й доставяше трофеят й. Зае поза за снимката. Гидеон вдигна фотоапарата до очите си, усмихна се пак и натисна копчето.

— Сега трябва да измислим как да я отворим — каза Сара, като разглеждаше ръждясалото ковчеже.

— Може да ни отнеме малко време, но ще намерим начин — каза Гидеон, докато оставяше фотоапарата. После пак взе лопатата си. — Имам известен опит с такива неща.

— Кой знае защо това не ме изненадва — Сара го изгледа иззад кутията. — Какво правиш? — попита го тя, защото той загреба пръст с лопатата и я хвърли обратно в дупката, която току-що бяха изкопали.

— Запълвам дупката.

— Защо?

Той я погледна учудено.

— Не виждам смисъл да разгласяваме факта, че сме били тук и сме изкопали нещо ценно.

Сара се усмихна с разбиране.

— Хубава идея. Защо да оставяме следи и да ни открие някой, който може да поиска да ни открадне съкровището? Казах ти, че ти си по-умен от Джед Макинтайър.

— Стига да съм малко по-умен от Джейк Савидж, ние сме застраховани — измърмори Гидеон.

— Какво каза? — попита го Сара, тъй като не беше сигурна, че го е чула правилно.

— Казах, че ни чака много път до брега днес следобед.

— Тази нощ можем да останем тук или да отидем в Сиатъл — предложи тя.

— Не — каза Гидеон. — Ще се върнем у дома. Нямаше кога да помоля съседа да се грижи за котките.