Читать «Авантюристът» онлайн - страница 98

— Добре — каза Гидеон решително. — Всичко се проточи достатъчно. Време е да приключи. — Ще отидем да ги вземем.

Сара се завъртя на табуретката си и го погледна изненадано.

— Наистина ли?

— Искам да се успокоиш и да престанеш да се тревожиш за обиците. А очевидно единственият начин да се постигне това е да се изровят и да се занесат на безопасно място. Ще видим дали няма да можем да ги намерим още утре сутринта.

— А Джейк Савидж?

— Ако имаме късмет, той вероятно е още на брега, търси подходящи места за снимки или преговаря с продуцент на шоу от телевизията. Ако ме е видял като тръгвам, вероятно си е помислил, че съм те последвал в Сиатъл.

— Гидеон, това е чудесно! Знаеш ли какво означава това? Даваш ли си сметка какво ми казваш?

Той я погледна въпросително.

— Казвам, че ще отидем да откопаем обиците. Ако можем да ги намерим.

— Не, не, не! — Сара разтръска главата си нетърпеливо. — Съвсем не казваш това.

— А какво?

Тя се усмихна. Очите й блестяха тържествено.

— Това, което наистина казваш, е, че най-после си решил, че няма нищо лошо да ми помогнеш да изкопаем обиците, защото вече не мислиш, че те използвам, за да ми ги намериш.

Гидеон бавно премисли казаното от нея, опитвайки се да разбере обърканата й женска логика.

— Ама теб май ужасно те бива по правенето на неочаквани заключения, а?

— Продължавай. Кажи ми, че греша. Кажи ми, че си решил да не ми вярваш — каза му тя с щастливо предизвикателство.

Гидеон й се любува дълго време, привлечен от топлотата и удоволствието в погледа й.

— Печелиш. Аз вече ти имам доверие.

Той си даде сметка, макар и след като беше казал тези думи, че те са самата истина. Но се питаше дали досега го е знаел инстинктивно или в момента го е озарило това прозрение. Реши да не си дава толкова труд да отговаря на този въпрос. Точно по какъв начин и кога е започнал да й вярва вече нямаше никакво значение.

Но това, което не можеше да й обясни, бе, че връщането там горе в планината, за да изкопаят цветята на Флийтуд, изобщо не е никакво доказателство за неговото доверие в нея.

Лопатата на Гидеон се удари о нещо метално и се чу силно иззвънтяване в утринната тишина.

— О, Боже Господи, това е! — възкликна Сара. — Намерихме ги! Намерихме обиците! Гидеон, това толкова е вълнуващо. Просто не мога да повярвам.

Тя се наведе, за да види отблизо малката яма, която бяха изкопали точно на десет крачки на север от белия камък. Тя беше измъкнала Гидеон от леглото много рано, така че да могат рано да пристигнат в старата къща на Емелина Флийтуд. Дори не му даде възможност да се оплаква.

— Стой по-далеч, за да изкопая още малко пръст. Може и да не са обиците, Сара. Може да не е нищо друго, а само някоя стара тенекия, покрита с пръст преди години. Или пък джанта. Или пък ловджийски капан. Какво ли не би могло да бъде.

— Това са обиците. Зная го — Сара също копаеше със своя лопата. Бавно, но сигурно металната кутия започна да се открива. — Виж, Гидеон. Заключена каса.