Читать «Авантюристът» онлайн - страница 100

— Тогава по-добре да отидем у вас. Бедничките. Сигурно умират от глад.

— Не вярвам. Мачу все още е добър ловец, когато му се наложи, макар че не са му много приятни усилията, които трябва да вложи. Ще се погрижи за храната на Елора, ако е необходимо, но предпочита да имат отворена консерва котешка храна.

Сара се усмихна.

— Много прилича на теб, нали?

Гидеон повдигна едната си вежда.

— Защото няма нищо против да яде консервирана храна ли?

— Не, защото все още е добър ловец, ако му се наложи.

Малко след полунощ Мачу Пикчу се настани на голия гръб на Гидеон и тежко се отпусна. Гидеон изохка. Котаракът слезе от гърба му и седна на края на леглото, като неуморно махаше с опашка, чакайки някаква реакция. Гидеон бавно се обърна, за да не събуди Сара, която се беше свила на кълбо до него. Погледна невъзмутимата физиономия на котарака и внимателно се измъкна от завивките.

Мачу скочи беззвучно на пода и се отправи към вратата. Гидеон се забави малко, за да вземе револвера, който винаги държеше в една кутия за обувки под леглото, и бързо си обу джинсите. Бос, слезе по стълбите също така безшумно, както и Мачу.

На най-долното стъпало Гидеон се обърна надясно и тръгна по коридора към кабинета си. Спря се пред отворената врата и надникна в сумрака. Не беше особено изненадан, когато видя човешки силует, приклекнал над заключения шкаф, където бяха прибрали желязната каса. Прикривайки револвера зад полуотворената врата, Гидеон се пресегна и щракна ключа на лампата.

Натрапникът скочи и се обърна с лице към него. Устата му беше отворена от шока и уплахата.

— Остави, Джейк — каза Гидеон спокойно. — Дори и да успееш да отвориш шкафа, там ще намериш само една празна, ръждясала желязна каса. Вътре няма нищичко. Цветята на Флийтуд отдавна не са там. Някой ги е докопал преди години.

Джейк се отдалечи от шкафа.

— По дяволите, Гид, ти винаги намираш начин да издебнеш хората.

— Сара непрекъснато повтаряше, че ще се добереш до обиците. Мисля, че точно това е предчувствала, нали? Изглежда, че ще трябва да започна да обръщам повече внимание на интуицията на тази жена.

Джейк се двоумеше, успокоил се малко, тъй като Гидеон не се помръдна и не каза нищо повече. След това самообладанието му се върна мигновено. С надута усмивка мина през стаята и се настани на стола пред бюрото на Гидеон. Изпъна краката си напред и сключи ръце зад главата си, като през цялото време продължаваше да се усмихва със съзнанието, че тази усмивка винаги печели.

— Кажи ми истината, Гид. Тук пред тебе е старият ти партньор, така че можеш да бъдеш честен с мен. Зная, че тази сутрин бяхте горе в планината. Аз ви проследих. И зная, че малко сте покопали. Видях запълнената дупка. Наистина ли не намерихте обиците?

— Само една стара желязна каса. Възможно е някога обиците да са се съхранявали в тази кутия, но сега тя е празна.

— А защо тогава е в заключен шкаф?

— Сара още не знае, че касата е празна — обясни търпеливо Гидеон. — Тя чака с нетърпение да я отворим сутринта. Не исках да я разочаровам.

— Но не си устоял да надникнеш ти самият, нали?