Читать «Авантюристът» онлайн - страница 97

Опасен. Джед Макинтайър беше на около десет крачки от джипа, когато Хилари се съвзе и си спомни, че в жабката беше сложила един пистолет. Излизайки от моментното си вцепенение, тя се пресегна през седалката, за да го вземе. Но това не й се удаде“.

Гидеон затвори книгата и я върна при другите, тъй като чу леките стъпки на Сара зад себе си.

— Разбра ли какво съм имала предвид? — попита го тя и продължи към кухнята. — Всичките ми герои приличат на теб.

— Като изключим цвета на очите на Джед Макинтайър, не виждам голяма прилика.

— Тогава значи не си прочел достатъчно — Сара включи кафеварката и сложи на печката чайник с вода.

Гидеон сви рамене. Ако тя искаше да си го представи като тъмен, опасен и привлекателен, защо трябваше да й се противопоставя?

— Я ми кажи нещо. Трябва ли да започна да нося оръжие и да забуча нож в ботуша си?

— Боже Господи, не! Няма нужда. В това отношение ти си много по-интересен от Джед. Страхувам се, че той разчита малко повече на силата на мускулите си, отколкото на силата на сивото си вещество. Но като за приключенски роман го бива.

Гидеон се усмихна.

— Е, това ме успокоява. Никога не съм обичал пушки и ножове. Или пък ризи в стил милитъри като притурка. Този плат много се мачка — той тръгна по коридора към банята, която ухаеше на лимонов сапун. Механично взе използваната кърпа, която висеше от лавичката, и я хвърли в коша за пране. Откри чисти кърпи в едно малко шкафче.

Когато се върна в кухнята след няколко минути, Сара вече наливаше прясно запареното кафе. Нейното кафе мирише много по-хубаво от моето нес кафе, помисли си Гидеон. Започваше да свиква с вкуса на истинското кафе. Седна на един стол с висока облегалка и взе червената чаша.

Пред него на плота бяха разхвърляни какви ли не вещи — две големи жълти подложки за писане, стъклена чаша, пълна с дузина химикалки, купчина романтични романи.

— И така — каза Сара, като се настани на стола до Гидеон, — какво ще правим с този твой приятел Джейк?

— Както казах, ще трябва да поговоря с него — Гидеон замислено отпиваше от кафето си.

— И по какъв начин ще го убедиш да престане да ни досажда с интереса си към обиците? Тази малка простъпка с ровенето в моите папки надминава границите на търпението ми, Гидеон.

— Напълно съм съгласен. Ще се занимая с него.

Сара го погледна скептично.

— Щом ти го казваш.

— Да не би сега ти да си загубила доверие в мен?

— Не, не е в това работата — тя прекъсна, защото мислите й тръгнаха в друга насока. — Но аз не мога да престана да се тревожа за тези обици. Не ми се нрави, че са заровени там някъде в планината. А и мисля, че нямам толкова вяра в липсата на компетентност на Джейк Савидж, както ти твърдиш.