Читать «Авантюристът» онлайн - страница 106

Тя положи главата си на рамото му и се сгуши в него.

— Помислих си, че ти сигурно ме обичаш, защото иначе не би си правил труда да връщаш Цветята на Флийтуд в касата, за да ги намеря там на сутринта. Кога ги изкопа?

— Преди около четири години. Имах нужда от пари, за да разширя издаването на „Иманярство“. И тъй като трябва да минавам за специалист по търсене на съкровища, реших да си опитам късмета. Прегледах една папка, в която бях събрал стари истории за съкровища, които звучаха многообещаващо — от тези истинските, нали разбираш, от този тип, които никога не публикувам в „Иманярство“.

— От този тип, по следите, на които тръгваш ти самият, когато излезеш в отпуск?

Гидеон кимна.

— Историята за Цветята беше легенда, която обещаваше възможности, а и мястото беше доста близо до къщата ми тук на брега. Така че направих малко проучване, скалъпих една сума за капаро за земята и за няколко месеца изплатих имота на старата Флийтуд. Щом намерих Цветята, веднага продадох земята.

— Точно каквито бяха моите планове. Предполагам, че това доказва правилото, че великите мозъци мислят по една и съща логика, нали? А защо не си продал обиците, щом си имал нужда от пари?

— Повярвай ми, възнамерявах да ги продам. На първо място това беше причината, за да ги изкопая. Те определено щяха да променят до голяма степен мащабите на работата ми. Погледни ги само.

Гидеон разви черното кадифе от единия предмет. На бюрото падна чифт обици от блестящ сапфир, изработени в старомоден стил. Приличаха на ярки сини цветя. Той отвори другото кадифе и на бюрото се озова още един чифт от красиви перли. След това той разви и останалите три чифта Цветя. Рубини, опали и диаманти намигваха с отблясъци светлина.

— Заровеното съкровище на Емелина Флийтуд — Сара се задъха. — Те са красиви.

Гидеон гледаше малкото съкровище пред себе си.

— Възнамерявах да ги продам незабележимо, камък по камък, но през цялото време все нещо измислях, за да не ги продавам. След това един ден си дадох сметка, че изобщо никога няма да мога да ги продам. Чувствах, че по някаква нелогична причина трябва да ги задържа.

— Естествено, че си чувствал. Чакал си ме да дойда и да си ги поискам. Ето сега всичко застава на мястото си. Винаги съм знаела, че Цветята имат връзка е теб. Просто досега не разбирах точно по какъв начин, но сега ми стана съвършено ясно. Ти си ги задържал, защото си чакал аз да се появя в живота ти, нали? Но просто не си го знаел. Ти също имаш интуиция, Гидеон.

— Мислиш ли? — Гидеон обви кръста й с ръката си и здраво я притисна.

— Определено. Иначе можеше ли да бъдеш човекът, който е направил легенда от „Савидж и Компания“? Защо си усетил онази засада преди пет години? Защо, мислиш, си могъл да намериш Цветята на Флийтуд, без дори да имаш карта?

Той я погледна с иронично недоверие.

— А защо се ожених за неподходяща жена първия път? Защо се доверих на Джейк Савидж и го направих свой партньор и приятел?

Сара махна с ръка.

— Предполагам, че защото интуицията ти работи по-добре при съкровища и опасности. А моята изглежда работи най-добре при хора. Заедно ще се допълваме чудесно.