Читать «Авантюристът» онлайн - страница 104

— А какво ще стане с нас, Сара? Намирането на Цветята ще означава ли и край на нашите отношения? — тихо попита Гидеон.

Тя се усмихна ведро.

— Не ставай глупав, Гидеон. Ти и аз едва сега започваме нашето приключение.

— Наистина ли мислиш това, което казваш? Тя се спря и се загледа през прозореца.

— И преди съм ти казвала, Гидеон. Но не знам защо не мога да го обясня. Чувствам, че Цветята и ти сте свързани по някакъв начин, но от друга страна пък нямат нищо общо с нашите отношения. Разбираш ли разликата?

— Мисля, че най-после започвам да разбирам — Гидеон погледна към стъпалата. — Сега е почти два след полунощ, Сара. Хайде да поспим. Вече те познавам. Ще станеш с пукването на зората и ще започнеш да отваряш старата ключалка с фиба за коса.

Тя се закиска и хвана ръката му.

— Нямам тук фиби. Но нищо, ще разчитаме на твоя професионализъм.

Гидеон стана от дивана и прегърна Сара през раменете. С другата си ръка повдигна брадичката й. Когато приближи лицето си до нея, за да я целуне, тя с готовност открехна устните си за него и обви врата му с ръце.

Гидеон я взе на ръце и я понесе по стъпалата.

— Обичам да ме носиш и да ме любиш — каза Сара със замъглени от желание очи, когато той я внесе в спалнята си. — Толкова си добър в това!

— Така ли мислиш? — той я сложи на леглото и легна до нея. Бавно развърза халата й и го разтвори. Тя беше толкова хубава, мислеше си той, докато се навеждаше да целуне гърдите й. И тя го желаеше. Желаеше него, а не Джейк Савидж или някой друг. Само него.

— Да, ти си съвършен! — тя обгърна главата му и я привлече към себе си, като цялата се повдигаше подканващо към него. — Самото съвършенство!

— Съвършенство — съгласи се меко Гидеон. Ръката му се плъзна надолу към бедрата й. Нежно раздели краката й и си проправи път към нейната съкровена топлина.

Ето какво е искал от живота, помисли си той. Това е всичко, за което е молел съдбата. Животът му дълго време е бил изпълнен със студенина. Сега знаеше, че ще бъде доволен, ако може да прекара останалата част от живота си затоплен до сърцето на Сара.

Сара се събуди малко след четири часа, когато Елора леко помръдна до крака й. Машинално се обърна към другата страна на леглото.

Но Гидеон го нямаше.

Тя се заслуша в тишината на голямата стара къща. След малко отметна завивките и скочи на крака. Халатът й беше преметнат на облегалката на един стол. Тя го облече, завърза колана и много тихо излезе. Елора я следваше по петите.

Сара заслиза по стъпалата, като избягваше да стъпва там, където скърцаха. На най-долното стъпало тя се подвоуми и тръгна по коридора към кабинета на Гидеон. През една цепнатина на вратата се процеждаше сноп светлина.

Сара се приближи на пръсти и надникна през открехнатата врата. Гидеон седеше на бюрото си само по джинси. Пред него беше отворената каса на Емелина Флийтуд. Наблизо имаше пет от ръчно изработените от дърво шахматни фигури.

Сара го гледаше като замаяна. Гидеон взе едната от фигурките, махна долната й част и оттам извади малък предмет, увит в черно кадифе. Сложи го в касата и посегна към следващата фигура.