Читать «Авантюристът» онлайн - страница 107

— Съгласен съм с теб — той я целуна по шията.

— И ме накара да преживея цялото търсене на съкровището от самото начало до края, за да изпитам самата аз тръпката на истинското намиране на Цветята, нали?

— Не зная дал и, мога да кажа, че от самото начало съм имал предвид точно това — каза Гидеон. — В началото нямах ясна идея. Просто знаех, че трябва да те задържа известно време. Назначаването ми за твой консултант и партньор беше един от начините да те задържа.

— И естествено, постави условие поне единият чифт от обиците да бъде за теб. В края на краищата, ти вече си бил намерил цялата колекция. Имал си известни права над тях.

— Много разбиращо от твоя страна. Точно така си казвах в началото.

Сара се закиска.

— Само като си помисля как ме накара да обхождам целия имот на Флийтуд и да се боря с онази проклета карта… О, Гидеон, това вече е прекалено! Сигурно си умирал от смях, като си ме гледал в ролята ми на глупачка.

— Търсенето на съкровища е удоволствие. Исках да изживееш тази тръпка. — Очите на Гидеон станаха сериозни. — А и не исках приключението да свърши толкова бързо. Исках да удължа времето заедно с теб. Не можех да разбера какво точно се случва между нас, но и не исках да ти позволя да излезеш от живота ми толкова скоро. Търсенето на съкровището беше начин да те задържа за известно време при себе си.

— А как уреди настаняването ни в онази хижа? Това беше умишлено направено, за да се опиташ да ме вкараш в леглото си, нали?

— Предполагам, че може да се погледне и от такава гледна точка — каза Гидеон скромно.

— А буквалното ми отвличане и заставянето ми да дойда тук, вместо да си отида вкъщи в Сиатъл? Това също ли беше умишлено, за да ме задържиш при себе си? В такъв случай обяснението, че е трябвало да ме пазиш от Джейк Савидж, е било само удобно извинение.

— Като се имат предвид всичките добрини, които произлязоха от него, много удобно.

— Това са ужасно романтични жестове от твоя страна.

Гидеон, достойни за всеки истински романтичен герой, но трябва да ти кажа, че прелъстяването ми точно върху белия камък беше върхът на всичките ти номера.

— Аз доста се гордеех с този си ход.

Тя го целуна.

— И сигурно много щеше да се забавляваш сутринта, когато ме оставиш да открия обиците в касата, нали? Но ето че аз влязох и развалих изненадата, която ми готвеше. Съжалявам — тя пак го целуна. — Гидеон, ти си просто чудесен!

Той не откъсваше очи от нея.

— И ти също. Какво бих правил без теб!

— Писано ни е било да се съберем. В края на краищата ти си мъжът на моите мечти. Колко пъти трябва да ти го казвам?

Гидеон с внезапна жестокост заби пръстите си в косата й, като държеше главата й неподвижна, за да я целуне.

— Можеш да продължаваш да ми казваш тези думи до края на живота ми. Харесва ми ролята на твой герой. Харесва ми много, много.

— Хубаво. И няма да имаш нищо против, ако продължа да те използвам в книгите си? В края на краищата, в основата на цялата ми кариера като писателка стоиш ти.

Гидеон я погледна в изпълнените с обич топли очи. И за първи път, откакто се запознаха със Сара, той се засмя с пълен глас. Котките, седнали една до друга на дивана, наостриха уши от необичайния звук.