Читать «Авантюристът» онлайн - страница 105

Мачу се довлече тежко отнякъде в кабинета, а Елора се отърка о босите крака на Сара. Малката котка се промъкна през леко открехнатата врата и влезе. Гидеон я погледна. Първо видя Елора, а след това видя, че Сара стои в тъмния коридор.

Той седеше странно неподвижен. Сякаш беше издялан от камък, а в очите му светеха загадъчни пламъчета.

— Така значи — измърмори Сара. Тя доотвори вратата, скръсти ръце и се облегна на рамката на вратата. Искаше й се да крещи от щастие така, че да я чуе целият свят.

— Не можеш ли да спиш? — попита я Гидеон.

— Нещо ме събуди.

— Може би твоята прословута интуиция.

— Може би — Сара не можеше да се сдържи и усмивката озари лицето й.

Гидеон въздъхна уморено и се облегна назад.

— Предполагам, че ще искаш обяснение.

Тя енергично поклати глава.

— Не е необходимо.

— Не е ли?

— Не. Гидеон, това е най-романтичното нещо, което съм преживяла през целия си живот.

Той погледна отворената каса.

— Така ли?

— Определено. Всичко това доказва, че ме обичаш. Доказва го без дори сянка на съмнение.

— Така ли?

— О, да! — тя влезе в стаята и се спря пред бюрото. Сложи и двете си ръце на полираната му повърхност.

— Сара…

— Признай си — каза Сара. Смехът й напираше, като гледаше стреснатото му изражение. — Хайде, признай си. Кажи ми, че ме обичаш. Кажи ми, че правиш това — тя махна с ръка към шахматните фигури в отворената каса, — защото до полуда, диво, страстно, до уши ме обичаш.

— Ами…

— Гидеон, това е най-прекрасният, най-романтичен подарък, който някога съм получавала. Ти знаеш колко се радвах на търсенето на съкровището. Знаеш колко се вълнувам от отварянето на желязната каса. И не си могъл да понесеш да изживея това разочарование да открия, че е празна, нали? Искал си да ми подариш тази радост да открия Цветята на Флийтуд в края на моето голямо приключение. Това е твоят подарък за мен. Аз съм така развълнувана, така невероятно трогната. Ти ме обичаш.

Гидеон гледаше фигурата на коня, която все още беше в ръката му.

— Ти си удивителна, знаеш ли? Някои жени биха изтълкували тази сцена по съвсем различен начин и веднага биха допуснали, че са обрани или че се канят да ги оберат, да ги измамят или по някакъв незаконен начин да им отмъкнат богатството. А твоята гледна точка каква е? Виждаш ме и веднага приемаш, че те обичам.

Сара засия.

— Така е. Ти ме обичаш, нали?

Гидеон замълча и й се усмихна. Безпокойството изчезна от погледа му. На негово място се появи дълбока, болезнено дълбока нежност. Строгото му лице сякаш се смекчи от светлината на тази нежност.

— Писано ми било да се озова в подобна ситуация. Сара се засмя. Щастието й искреше като шампанско.

Тя се втурна към него и се хвърли в скута му.

— Кажи ми го — настояваше тя. — Кажи ми тези думи.

Той докосна учудено бузата й.

— Обичам те, Сара.

— Откога? — попита тя.

— Не зная. Има ли някакво значение?

— Няма — тя сложи пръстите си на устните му. — Наистина няма никакво значение. Единственото нещо, което сега има значение, е, че ти вече си сигурен.

— Сигурен съм.